45 години след откриването на първата международна детска асамблея у нас, които се навършиха в петък, Домът на UNESCO не е в родните новини, както тогава. Но не престава и отвън, и отвътре да бъде сам по себе си произведение на изкуството и забележителност на Париж.

Трима световни архитекти създават заедно 3-лъчната звезда от 7-етажни здания, одобрена като проект от комисия с участието на Льо Корбюзие на огромен парцел в престижния 7-и район на френската столица, недалеч от Айфеловата кула и зад Инвалидите, на 2 крачки от Сена и бг посолството.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Импозантният екстериор е обогатен и с модерен парк, забележителен със скулптурите и инсталациите на прочути майстори. Доминиращата пластика е на прославения Хенри Мур, работа на Джакомети и изрисувана от самия гений на 20-и век Пикасо стена са само част от другите невероятни допълнения към екстериора.
Понеже е създадена като концепция от японски майстор в духа на традициите на неговата страна в това изкуство Градината на мира ще напомни на някои българи вътрешния двор на хотел Маринела, по-рано известен като Японския.

Очевидно, както ще забележи софийският интелектуалец, Людмила Живкова, която беше направила пътека до Дома на световната организация за образование, наука и култура в Париж между 1973 и 1979 г. , е пренесла не само градинско вдъхновение в София. Много близък до една от инсталациите в двора на UNESCO символизираща земното кълбо, е онова произведение от метал със същата форма на глобус, което имахме в двора на Парк Хотел Москва, който пак под егидата на същата международна институция домакинстваше у нас Световните писателски срещи в онази соц.епоха.

Уви, през последните години този авангарден паметник, неоценен при соца, а още по-малко днес, въпреки прекрасното си местоположение на бул. Драган Цанков срещу руското посолство, беше разграбен и де факто разграден. Съдба, която бе спестена на друго вдъхновено от брутализма на Дома на UNESCO и слабо оценявано архитектурно произведение, което е уникално за София - монумента Знаме на мира.

Много идеи в интериорите на НДК, както и на други наши представителни обществени сгради от средата и края на 70-те и от 80-те години също са почерпени като вдъхновение от Дома на UNESCO.

Просторните и сливащи се с парка с прозрачните витрини минималистични фоайета са декорирани с колони, леко наклонени, които символизират гора, както храмовете. В парижкото здание те също са изпъстрени с уникални произведения на световни творци.

Ние бяхме гости на честването на 100-годишнината на спортната журналистика и нейната световна организация в голямата конферентна зала на UNESCO, каквато за съжаление нямаме запазена у нас. Това беше едно от основните съпътстващи събития на Олимпийските игри.