Българското посолство в Париж се състои от 2 сгради – едната е по-модерна и е откъм реката Сена и кея Ширак след моста Алма, където загина принцеса Даяна, а другата е в характерния за края на 19-и и началото на 20-и век, когато този Гряад на светлината е столица на света стил. Тя се намира откъм адреса на комплекса Авеню Рапп №1.

Първото, което ни направи впечатление е мило паркираната трошка с кюстендилска НЕДИПЛОМАТИЧЕСКА регистрация, която трайно се е настанила пред официалния вход.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!

На оградата пък, откъм страничния вход на импозантния златокуполен православен храм Св. Троица, кой знае защо са опнати два почти невидими под сянката на старите дървета мини борда. Единият е на Созопол и води към нет-адреса на частна фондация – защо не към сайта на Министерството на туризма? А другият е на Несебър и също не води към официалния ни сайт. Защо не на Царево например?!

Кой в държавата решава това, защото нейна е собствеността на комплекса. Чиято огромна многоетажна, плоска и неорнаментирана фасада към Сена, гледаща към мястото, където се срещат две от най-лъскавите авенюта – Монтен и Жорж V, българският туризъм изпусна да използва поне по време на Олимпиадата, като опъне реклама, видима от половин Париж и от стотиците хиляди хора, преминаващи наоколо. Но тгрябва и акъл...

Влизането вътре в прекрасната стара сграда на посолството също не радва ни окото, ни душата. Запуснато стълбище води към още по-запуснат и не особено добре почистен основен салон и страничен, който стои тъмен, даже когато премиерът на републиката приема в представителството на държавата, на която е и външен министър. Да не говорим изобщо за третия салон, явно използван за оперативки от намръщения екип на посолството, където има нехармонираща с ретро стила маса и жалки евтини столове към нея.

Общото впечатление е, че вместо гостоприемство, тук показват на посетителите презрително отношение с коси следящи погледи, неприкриващи съмнение. Поне към българите е така, както усетихме десетината отзовали се на конкретната покана по време на олимпийските игри в деня на Насар, Калейн и Рамазанов.

Най-трагично е обаче, когато човек попадне в двора. Прекрасен и достатъчно голям за многомилионните цени на Седми район на Париж, той е оставен на себе си, което е жалко.

Когато се обърне човек към фасадата, веднага погледът му се забива в незаконно и малоумно пробитите във фасадата и поставени върху нея външни климатици. Истинска, стопроцентова българска простотия! Показваща страшно безхаберие и липса на елементарна култура!

Тук, слава Богу, не стъпват много хора. И по-добре, защото иначе лично аз щях да изпитвам ОГРОМЕН СРАМ за своята родина и хората, на които плащаме да я представляват в култураната столица на Европа.

То не е просто излагане пред чужденците. То е трагедия!

Борис Ангелов

Париж