Оукланд е последният голям град преди меридиана, който разделя датите – буквално краят на света. Или „г... на географията”, ако позволите шегата, но в най-добрия смисъл. Защото става въпрос за прекрасно място, за което ще ви разкажем.

Пристигането в Нова Зеландия не е сред най-приятните заради една неприятна мания. Кацнали на малкото летище, попадате на сериозен чичко от маорски произход, който леко заплашително се заканва: „Или ще признаете в декларация, че носите храни в багажа си, или ще ви глобим 400 долара (новозеландските са нещо като 1.05-1.10 към лева). Струва ли си за някоя ябълка”.

ВИЖТЕ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК!

Вече притеснени все пак се отправяте към коридора „нищо за деклариране” и ви посрещат строги мъже и жени в униформа, които придържат душещи ви кучета. Те често бъркат в преценката си за „нарушения”, но ако ви обърнат подчертано внимание, ще ви отделят и ще ви пребъркат целия багаж. Доста унизително и неприятно. Но такива са им правилата.

Веднъж преминали неприятната процедура обаче ви предстоят прекрасни дни. Оукланд се е опнал на 40 км около прекрасен залив – много прилича на фиорда на норвежката столица Осло.

Инфраструктурата е прекрасна – магистрали, мостове, всичко е топ. Местните се оплакват от задръствания, каквито не съществуват в софийските им измерения например.

Градът е разделен на две части в подножието на неповторимо зелени застинали „вулкани с изглед”, както ги представя местният туризъм.

Центърът му се намира в по-близката до летището половина. Той започва от фери – терминала, от който води началото си главната улица. Тя го прерязва и върви като несекваща нишка нагоре по хълма, почти да най-близкия застинал вулкан, който с неговите естествени тераси е една от забележителностите на постния откъм атракции град.

В долната й част най-забележителна е някогашната централна гара, чието импозантно ретро здание контрастира на модерните небостъргачи от другата страна на улицата, изпъстрени с бизнес-центрове и лъскави молове.

По главната се редуват бутиците на най-престижните марки, начело с Диор, Шанел, Гучи, Прада, но шопингът, който си заслужава са друхите от прекрасното и световноизвестно мерино от страната с милиони овце.

В преките има прекрасни стари барове, докато на централната пътна артерия на града повечето заведения са за азиатска кухня. И са фаст-фууд тип. Носи се недотам приятна миризма на пържено, която силно контрастира на красотата наоколо.

Не всеки втори срещнат, по-често дори, и хората като заведенията са с произход от Китай и съседите му.

Местните маори, едри и ячки и мъжете, и жените, макар и възнаградени с надпис на езика им на всяка табела, са кът.

Забележителен и много приятен за наблюдение факт е, че огромна част от големите сгради в центъра са на градския и на частни университети – зданията са десетки и в най-различен стил. И така нагоре – нагоре до върха. Където пък е царството на прекрасните паркове на Оукланд.

Обратно долу при пристанището, са местата за излизане вечер. В самото здание на терминала има ресторант за ботсванска кухня, известен в града със своето телешко.

Вдясно, на мястото на някогашите коловози на централната гара, преместени под земята, е отворено място за най-актуалните ресторанти, барове и бутици в различен стил.

Вляво пък е марината, около която са подредени някои от най-добрите места за хапване в града с прекрасен изглед.

Пие се много шампанско, тъй като по някаква причина е вероятно най-евтиното в света и за най-добрите френски марки, а последният тренд е наливането на вино не във фини чаши със столчета, а в ниски и плътни стъклени съдове за вода или алкохол с висок градус. По този повод, трябва да се каже, че местното уиски, което няма славата на новозеландските вина, но носи опушените нотки на прекрасния и суров пейзаж на двата острова в една държава е доста добро.

От фери-порта, който сме взели за отправна точка, можете по-атрактивно и по-бързо да стигнете до Квартала на богатите на Оукланд – Девънпорт с прекрасните му къщи в подножието на „вулкан с гледка”, с прекрасни плажове от двете му страни, с невероятна растителност – от палмите до гардениите, които ухаят феноменално и позлатяват всеки нос, който се навре да усети примамливия им аромат. Красотата на мястото е невероятна, а ретро стила на архитектурата добавя към усещането за спокойствие.

В съседния квартал, който е нещо като център за тази половина на града, е разпожен, недалеч от знаковия си небостъргач насред ниското строителство уютният ресторант и бар Ботичели на 2-кратната ни световна шампионка по художествена гимнастика от 80-те годипи Диляна Георгиева и съпруга й Владо.

Италианските ресторанти в Нова Зеландия, както е и в Австралия, са смятани за най-престижни, а шампионският ни е наистина добър. И се радва на чудесна публика, особено от близкия голф-клуб.

Борис Ангелов

Оукланд – София