Не мога да бъда сигурен дали Мария Антоанета наистина е казала: „Ако няма хляб, яжте пасти”, защото историците напоследък оспориха и тази, смятана повече от 2 века за класика фраза. Със сигурност обаче знам, че дезивът на нашите политици за тези избори е: „Като няма кампания, яжте пасти”.

От ненужния фалит на Биг Брадър – първо творчески, а после и спонсорски, през хвърлянето на кучетата и вълците на провинциалните театри и играещите в тях национални звезди със светкавична и като никога сензационна проверка на Агенцията за държавен финансов контрол до завърщането на Азис с нов клип, който обаче поразително напомня, да не кажем, че направо копира старо видео на Шъная Туейн, някой любител на конспирациите би съзрял заговор в пускането на толкова много шоу-пасти по време на несъществуваща кампания.

Особено, когато всичко това беше подгрято със скандала покрай Луда по тебе, покрай който така и не разбрахме за кои точно деца отиват милионните средства, събрани от нашия Гришо с идването и демонстрацията на толкова обичания Новак Джокович у нас.

Пети ден вече медиите са изпънени и с всичко около смъртта на Кирил Маричков, само не попитаха какво е наложило на един 80-годишен човек и звезда да се налага да работи в село Селановци, за да му се случи, каквото му се случи, понеже това никак не е нормално. Но мълчи, сърце, както бе писал поетът... Толкова много закъсняло внимание към българската култура не е имало от незапомнени времена.

Ако съдим по рейтингите и четенията в сайтовете ни, именно тези теми са значително по-атрактивни от политическите сюжети 10 дни преди края на кампанията. И това няма как да бъде случайно.

Тези хора, които уж се борят за гласовете ни, демонстрират, че изобщо не сме им важни. Никак не се стараят, ако не идеи и концепции, да ни покажат поне някаква воля да се справят с почти неуправляемата и лишена от всякаква посока 13-вековна наша държава. Явно и нея не уважават. Ами поработете поне „за пред хората”, че съвсем „се изложихме пред чужденците”.

Даже сюжетът с войната на Доган срещу Делян, понеже е единствената политическа интрига на сцената, едва успява да удържа с поредните си епизоди вниманието на малцината все още политични хора у нас. И, ако има истинска активност на изборите, тя естествено ще бъде единствено и само сред малцинствата.

Вината на политиците, че не могат да ангажират вниманието на медиите, а вследствие – на публиката идва от странното пренебрежение към ролята на кампанията за резултатите на вота. Най-необяснимото е, че тя идва след рекордно ниска активност на последните избори. В нормална ситуация това би трябвало да породи точно обратното – настървено информиране на обществото, доказване, че то има нужда от депутати, всеки от който взема 15 000 лв. месечно срещу десетина работни полудни.

Когато тя активността е под морското равнище, докъдето падна, а дъното е далеч надолу, това поставя под съмнение легитимността на институциите изобщо. А демокрацията, освен процедура, е и институции. Иначе не работи. А, ако не работи, отиваме към авторитарен режим, който ще се появи от нищото. Историята посочва немалко подобни примери.

Господа политиците „много оригинално”, евроатлантически и демократично извадиха картата с „българския Драги”, уж че кипи някаква умствена дейност сред тях. Те сигурно не помнят, но тя вече се е разигравала у нас с кабинета на „равноотдалечения” професор Беров преди близо 32 години – този МС беше избран на 30 декември 1992 г.

При него Доган, бил „депесарски шут” на десницата и свалил я така от власт, за да стане оная сглобка, взе станция на Министерството на промишлеността посредством фондация и я направи „свой” Сарай, а Мултигруп застана на входа и на изхода на икономиката.

Та следващата и единствена в историята ни г-жа премиер Ренета Инджова – и тя бг Драги сама по себе си, в смисъл - известен икономист, нарече предшестващия я екип „правителство на Мултигруп”.

След нейните 2 и нещо месеца на власт дойде неокомунистът Виденов и след две години достигнахме до последната си национална катастрофа.

Сега спомнихме ли си?!

А ето какво стана в Италия след Драги, наричан още Супер Марио по име на игра, и неговия „равноотдалечен” кабинет, сглобен под мотото „Правителство на най-добрите” от експремиерите Берлускони и Ренци:

Учетвори се за година и нещо рейтингът на историческите и преки наследници на Мусолини от партията на Мелони, която логично дойде на власт. Тази партия е италианското Възраждане, ако някой (като сапунения самоназначил се академик, Киро и Асен) не е разбрал.

Глупостта наистина е заразна.

Поне видимост на нормална кампания в медиите би била полезна, за да изясни някои ето такива съществени неща...

Всичко друго е просто купуване на гласове и нулево доверие – бомба, която - като всяка друга - ще гръмне в най-неудобния момент.

„Мисли, мой мозък, събуди се”, както си говореше сам Хамлет. Онзи, дето се пита също така да бъде или да не бъде.

Борис Ангелов