Тази снимка, на която в обектива гледаме само ние с Георги Калоянчев е от 1986 г.

Аз съм на 10, а той е на 61 г. На терасата - цял двор на вилата Ветрове и Вълни - къщата на Сатирата, на Балчик сме.

От дясната му страна седи Стоянка Мутафова, преди да влезе в морето и да плува с часове далеч отвъд хоризонта. От лявата му е Иван Григоров - Младши. До Стояна е актрисата Весела Благоева. Майка ми Светла Вълканова е подпряла главата си с ръка, а в гръб е Мимо - доведеният син на актьора Веселин Цанев.

На 13 януари тази година Калата щеше да стане на 100 години.

Помня, че бях на 60-годишнината му през 1985 г. Стана герой на социалистическия труд и изигра Бай Ганьо на сцената на театъра в адаптацията, наречена Господин Балкански на Георги Данаилов, когото също отлично помня, както и промяната в него с годините.

Калата, а не Стефан Гецов беше любимият актьор на Тодор Живков. И умело използваше това обстоятелство за доброто на Сатирата и на своите колеги.

Заради него "първият партиен и държавен ръководител" идваше на премиерите на актуалните български драматурзи в театъра, особено на Стратиев, който в онези години беше единственият публичен критик на управлението.

Тези посещения бяха начинът актьорите да спасят някого, изпаднал в немилост, да си уредят нещо - битов или творчески въпрос, да се докоснат до властта, а тя - от своя страна - да пофлиртува с тях.

Калата можеше, но никога не прекрачи границата между двете. За разлика от други артисти - Любомир Кабакчиев например, не стана член на ЦК на БКП. Друга "народна артистка" на соца, че и партийна секретарка, какъвто той не беше, но в Сълзата - Цветана Манева стигна до кандидат-член на ЦК на БКП и то 20 г. по-млада от Калоянчев...

Явно е смятал, че като "народен артист" трябва да бъде наистина народен.

Изобщо, винаги ми е правил впечатление на човек, който знае кога и защо да спре, което е и най-голямата човешка сила изобщо.

И като човек, който знае колко струва той и колко - другите, поради което винаги умее да запази известна дистанция и резервираност, без да губи харизматичното си влияние.

Сега по въпроса за митовете около богатството му:

Една от истинските истории от онези години беше с Мерцедеса на Калата. Той беше попаднал сред малцината, които имат частна кола от марката на министерските лимузини. Но сам се отказа от нея и се върна към соцмашините, когато беше счупил някакъв фар и трябваше да плати - ако помня добре - 300 долара за него (нещо като 3000 сегашни долара или поне 5000 лева), без да се брои работата.

И понеже пак тогава бяха изтипосали народния артист в прословутия списък на милионерите на американското посолство, представете си какъв пък милионер да е бил Калата, щом са го затруднили 300 долара!

Никакъв, разбира се.

През 1986 г. му направиха заплатата 600 лева. Още толкова месечно можеше да изкарва от халтури, сега наричани "участия". Плюс няколко хиляди годишно от филм или два. И това е.

За разлика от Стояна, той нямаше частен шофьор. Не колекционираше антики като Парцалев и Емил Димитров.

И още една истина от онези години - народните артисти взимаха назаем пари от Лоти - Латинка Петрова, която в онези години много го разбираше шоубизнеса и добре го въртеше. Та имаше и две коли.

А Калата просто играеше на сцената, в телевизията, в киното. Играеше нон-стоп.

И продължи до края, дори когато вече почти не можеше да ходи.

На финала "милионерът" го правеше поради финансова нужда в най-безпаричните години.

Казваше, че ще се откаже, когато се качи на сцената, без да знае какво прави там...За негово щастие не доживя такъв край.

Освен да играе, Калата обичаше и още нещо:

Помня, трябва да е било някъде в края на 80-те или началото на 90-те години, имаше някакво парти в клубчето на Сатирата и той разправяше: "Еййй, преди 20 г. тука, като погледна, всичките мадами ги бях... А сега, като гледам - никоя не съм". Сигурно се е шегувал и е преувеличавал.

Обаче дяволитият поглед, който още светеше като в сцените с "едно живо момиче и един мъртъв мръсник" от прекрасния, брилятния, европейския и най-добрия му филм Инспекторът и нощта, показваше, че може и да не е преувеличавал.

Ето такъв е Калата - жив в моите детски спомени.

Борис Ангелов