Боракай е най-доброто, което Филипините могат да предложат. И понеже в момента много се рекламира за седмични ваканции в родния фейсбук, веднага ще ви посъветваме от личен опит – дестинацията е добра за ден или за уикенд, не повече.

ВИЖ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК!

Огромният бял плаж, централният, както би казал някой от нашето море, е голямото съкровище на острова – курорт. Намира се буквално до центъра, от чието декоративно езеро хващате през т.нар. DMall – мол на открито или по-точно скупчване на нарочно направени къщички с търговски площи и на редови сергии, и по всяка от алеите стигате до пясъчната ивица.

В началото малко ще се стреснете, защото веднъж излезли на плажа между капанчетата и рестобаровете на първа линия, по пътяу към морето изпод палмите ще ви връхлетят поне десетина предлагащи различни неща местни граждани.

На нещо като английски те предлагат от масаж до разходка с лодка, от непозволени субстанции до качване на дървото над вас, за да ви свалят кокосов орех и т.н.

Въпреки че ивицата е наистина огромна, подразделена на три части, трудно се намира място да проснете своята кърпа и да легнете да се печете. Хората са много.

Местните плажуващи си личат по плътно защитените от слънцето тела и лица – целите са опасани в непромокаеми дрехи, с които и влизат в морето. Това е типичното плажно облекло на азиатците, характерно не само за Филипините, но и за Япония например. За разлика от същото положение в мюсюлманските държави, тук не се обяснява с религията, която кара хората да се прикриват, но на някакви физиологични особености – по-лесно изгаряне на слънцето, опасност от микроскопични, но нагли медузи, които атакуват всички дупки, които успеят и т.н.

Покрай ивицата върви върволица от заведения, малки хотели, вили, както и нещо средно, което местните наричат „резидънс”, но в нашите стандарти по-скоро спада към раздела „туристическа спалня” – т.е. ниска категория място за настаняване.

На плажа на места има акостирали типичните местни и много красиви за снимки платноходки, прозрачни пластмасови малки лодки за гребане.

Те са потопени в прозрачната вода и чакат, за да ви разходят на по-близо и по-далеч в красивата околност, както и до съседни по-малки острови за плажуване.

Океанът е прозрачен и топъл, не най-чист на света, но приятен за къпане.

На едно място на плажа е изградено нещо като алпинеум. На върха на каменната композиция има изображение на Богородица и несекваща опашка от хора, излизащи да се снимат на това място насред плажа.

Местните хора сутрин се занимават и с още нещо „инстаграмъбъл” – правят пясъчни композиции с изписване на името на Боракай, обкръжено от замъчни кули и всякакви други декорации, които могат да се направят от наличните тук материали.

Плажът има и зона за волейбол, която е доста търсена. В единия му край има и по-елегантни хотели.

Дали пристигате със самолет или с кораб/лодка на острова за плажуване, местните власти са организирали „шатъли” – старички автобусчета, които да ви извозят до местоназначението – Белия плаж. Трябва просто да си купите картата от 5 долара. Доста по-изгодно е, отколкото да платите за същото 50-60 на туристическа агенция.

Борис Ангелов

Боракай-София