Режисьорът ще получи специалната награда ФИПРЕССИ Платиниум и ще изнесе майсторски клас

През пролетта на 2024 година иранският режисьор Мохамад Расулоф пое изключително сериозен риск да присъства лично в Кан, тъй като все още има неизпълнена присъда и забрана от властите да напуска родината си. Неговият филм „Семената на свещената смокиня“ предлага драматичен, проникновен анализ на реалността, в която той и съгражданите му са принудени да живеят. В драматичния сюжет, който се превръща в изпълнен с напрежение трилър, индиректно се намесва протестното движение „Women, Life, Freedom“, а разказът е за съдбата на едно семейство, чиито две дъщери се опитват да разберат какво е участието на баща им в политическия режим на страната.

Независимият режисьор, сценарист и продуцент Мохамад Расулоф е роден през 1972 година в Шираз, Иран. Преди да започне да се занимава с кино, той изучава социология. За първия си пълнометражен филм „Здрач“ („The Twilight“, 2002) Расулоф печели наградата за най-добър филм на фестивала Фажир в Иран. След излизането на втория му филм „Остров от желязо“ („Iron Island“, 2005) започват проблемите му с цензурата в Иран и възможностите да прави кино са силно ограничени, получава и категорична забрана. Неговите филми не се показват в родината поради цензурата, но се радват на широка фестивална публика извън Иран. През март 2010 година Расулоф е арестуван на снимачната площадка заедно с Джафар Панахи. В последвалия съдебен процес той е осъден на шест години затвор; присъдата впоследствие е намалена на една година и е освободен под гаранция. Расулоф е сред иранските режисьори, заедно с Джафар Панахи и Саид Рустаи, които печелят награди на най-големите кинофестивали, но са обвинявани в родината си в опозиция срещу режима.

През 2011 година Мохамад Расулоф печели наградата за най-добър режисьор в конкурсната програма на Кан „Особен поглед“ за филма си „Сбогом“ („Goodbye“). Две години по-късно той печели наградата на ФИПРЕССИ, отново в „Особен поглед“, за „Ръкописите не горят“ („Manuscripts Don’t Burn“, 2013). Филмът му „Почтен човек“ („A Man of Integrity“, 2017) получава голямата награда в „Особен поглед“. През 2020 година неговият филм „Няма зло“ („There Is No Evil“) печели „Златна мечка“, наградата на Екуменическото жури и Наградата на филмовата гилдия в Берлин. След като отново получава присъда, този път от осем години затвор, от които трябва да излежи ефективно пет, по обвинения в „заговор срещу националната сигурност“, през май 2024 година Расулоф решава тайно да напусне родината си. По думите му пред британския вестник „Гардиън“, той извършва „изтощителен и изключително опасен преход“ пеша по таен маршрут през планинска погранична зона, прекъсвайки всякаква комуникация чрез мобилни телефони и компютри, и в крайна сметка намира убежище в Германия. 

Благодарение на това рисковано решение, той успява лично да представи най-новия си филм „Семената на свещената смокиня“ („The Seed of the Sacred Fig“) в Кан, където творбата му бе удостоена с пет приза в официалната конкурсна програма - Специалната награда на журито, наградата на ФИПРЕССИ, наградата на Екуменическото жури, наградата „Франсоа Шале“ за най-добър филм и приза на Френската асоциация на арт-хаус кината. „Семената на свещената смокиня“ има още 20 награди и над 50 номинации от различни световни филмови форуми, включително номинации за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“ за чуждоезичен филм.

„Моята мисия е да мога да предам разказите за това, което се случва в Иран, и за ситуацията, в която сме попаднали като иранци, – казва Расулоф пред „Гардиън“. – Това е нещо, което не мога да направя в затвора.“

Мохамад Расулоф ще пристигне лично в София и ще получи престижната специална награда ФИПРЕССИ Платиниум, посветена на 100-годишнината на Международната асоциация на филмовата критика. Той ще изнесе и майсторски клас.