Мексиканците са единствените, които се осмеляват да навлязат в райони, доминирани от коренните американци в южната част на Съединените щати. Тези търговци, известни като команчерос, са били и единствените, които търгували с афроамериканци, апачи, чероки и други местни племена.

Мексиканците донесли в южната част на Съединените щати китарата, текилата, барбакоа, тамалес, мексиканското коридо и много други елементи от мексиканската култура, включително известния петак. Петакът е повече от легло - той е артефакт с дълбока символика. Служил е не само като легло, но и като саван или за изработване на шапки.

Команчеросите били наречени така, защото команчите, с които търгували, били смятани за най-добрите им клиенти. Те разменяли промишлени стоки (инструменти и платове), брашно, тютюн и хляб за кожи, добитък, пушки, боеприпаси и коне. Тъй като команчите и апачите не отглеждали коне, те нямали достатъчен достъп до оръжия и пушек.

В книгата "New Mexico Book of the Undead Gobin & Ghoul Folklore" на Рей Джон де Арагон се разказва за две групи мексикански търговци: Циболерос, груби мексиканци, и Ездачи, конници, които ловували бизони, пуми, мечки и елени, много популярни в края на XVIII и началото на XIX век. Другата група са безстрашните команчерос, конници, които отивали на индианска територия, за да търгуват с команчите.

Команчите уважавали смелостта на мексиканските команчерос и техните умения в боя, оръжията и конете. В чест на мексиканските команчерос са създадени много мексикански коридоси. Мексиканците, живеещи в района, свирели на цигулка и китара и композирали своите известни мексикански коридоси.

Мексиканците, афроамериканците и команчите сключвали съюзи, живеели заедно, смесвали културите си и обменяли своите обичаи, храна, музика и традиции. Смята се, че музиканти като Чарли Патън са имали мексиканска, индианска и афроамериканска кръв, а Howlin' Wolf също потвърдил това.

Истината е, че мексиканците, индианците команчеро, чероки и афроамериканците са създавали семейства, потомство и са обменяли своята музика и песни. Блусът също е черпил от тези дълбоки корени. Във Вила де Ел Дуенде (Градът на гоблините) край Таос цигулари свирели народна музика, включително песни като La Entrega de los Difuntos (Доставка на мъртвите), вариации на историята за Пепеляшка, La Llorona (Плачещата жена), Juan Verdades (Джон Разбойника) и La Hija del Diablo (Дъщерята на дявола).

В Мексико някои изследователи смятат, че Ла Лорона, като персонаж от мексиканската митология и легенди, води началото си от предиспански същества или божества. Например, Ауиканиме при пурепечите, Ксонакси Куекула при сапотеките, Сихуакоатл при нахуа и Кстабай при лакандонските маи.

Заедно с La Adelita и La Cucaracha, La Llorona се превръща в широко популярна песен, но за разлика от другите, съществуват много версии, всяка с различен текст.

Границата на команчите: Историята на отношенията между индианците от Ню Мексико и равнините. Това е история за команчеросите, или мексиканците, които търгували с индианците команче в началото на Югозапада. Когато дон Хуан Баутиста де Анса и Екуеракапа, водач на команчите, сключили мирен договор през 1786 г., взаимните търговски ползи са резултат от това споразумение и то никога не е било нарушавано. Новомексиканските команчери можели свободно да обикалят равнините, за да търгуват, а когато се появили американците, команчерите и мексиканците дори се обединили в свободен, неформален съюз, който направил американската окупация на равнините много трудна. По същия начин през 60-те години на XIX в. команчите търгували с оръжия и боеприпаси, което им позволявало да нанасят значителни поражения на настъпващите тексасци.
JUAN ÁVILA.

Гледате разузнавач на апахите. Снимка, направена през 1886 г., същата година, когато Джеронимо се предава. В онези дни жените на индианците дори не си помисляли да носят панталони. Да, познаваме Каламити Джейн, Ани Оукли и още няколко сурови жени заселници, но туземци? Не. В същото време жените воини били десетки по племенните линии. В това няма нищо необичайно. Да се каже, че тази жена разузнавач от племето апачи е била пионерка, е слабо казано.

Мирослав Иванов