След тайната на Севера – скалните манастири Тарапана с човешката маска в камънака, днес в рубриката ни Българските дестинации за българските туристи представяме и Тайната на Юга. Ако сте я пропуснали за Великденските, имайте я предвид за разходка през майските празници.

Крепостта Букелон е на 17 в., но през последния едва не я разрушихме, след като е преминала и през византийски, ипрез османско иго невредима. С идването на Стамболийски на власт през 1919 г. на селяните от околността е дадено разрешение да използват камъните от нея, за да си правят жилища. Тракийските бежанци – жертвите на геноцид, съразмерим с арменския, но непопулярен, понеже е свързан с българи, се възползват поради крайната си бедност.

Това е историята на близката Маточина, което е дало второто название на крепостта. Наричат я Маточинска.

Букелон е името, което самият Иречек – първият професионален историк и един от първите просветни министри на отечеството ни, дава. Учените още спорят дали гръцкото име не е по правилно да се пише с „В” отпред. Както и името на народа и страната ни, която комшиите наричат с „В” отпред, за да ни определят като „вулгарни”.

Още от онези времена тя е била гранична, създадена да охранява важния град Адрианопол, който наричаме Одрин и за който сме водили толкова успешни битки в цялата си история.

Крепостта е разположена върху неголям хълм над с. Маточина, чиито склонове са труднодостъпни, а на места са и напълно недостъпни, освен от юг, откъдето идва пътят откъм селото. Билото на хълма е сравнително плоско и наподобява малко плато.

Кастра, както са наричали в римско време подобни укрепителни съоръжения, е първообразът на замък – онова, което Фердинанд при пристагането си в България търсел, но не можел да съзре. За него са оформени не само стени, но и водосъдържател, места с култово предназначение и други сферични вдлъбнатини в скалите.

Единственото, което днес се вижда, освен останки на стени, е висока 18 м средновековна кула от ХII-ХIV, т.е. от края на Втората българска империя. От възвишението на кулата се открива чудесна панорама към планините Сакар и Странджа, към долината на р. Тунджа и към турската граница и равнината на Одрин.

Много изследователи предполагат, че близо до възвишението, където се намира древното укрепление, през 378 г. е станала Битката за Адрианопо от Готската война 376-382 г., в която император Валент е убит от готите, с което овладавят нашите днешни земи при разпада на най-великата държава в историята.

В рамките на България крепостта влиза, както много други, включително София, при хан Крум. Името Вукелон се споменава в надпис върху мраморна колона, намерена при с. Теке Козлуджа (дн. с. Избул), близо до Плиска, съхранявана сега в Археологическия музей в Шумен. Наред с други триумфални колони, надписът засвидетелства превземането на крепостта Вукел... (гр. ΒΟΥΚΕΛ...) измежду няколко други крепости от Крум през 813 г. Надписът е отчупен и краят на името не е запазено.

Но още по-славен спомен имаме от времето, от което датира куата, видима днес. На 14 април 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, единственият ни владетел, признат за крал и от Папата, водят с кръстоносците. Те са разбити, а пълководецът им – император Балдуин Девети Фландърски е пленен, отведен в Търново и останал завинаги в нашата история. Мнозина изследователи поставят мястото на битката близо до Вукелон – Иречек, В. Гюзелев, Й. Андреев, арх. Ст. Бояджиев.

Руините край с. Маточина са обявени за „обект от национално значение“ през 1968 г. През 1970 г. са предприети мерки по консервация на средновековната кула. Тя е използвана като естествен декор при снимките на известния филм Мила от Марс с Асен Блатечки през 2005 г.

През 2008 г. са извършени допълнителни консервационни дейности, с частично европейско финансиране по проект, осъществен от филмова къща Интерфилмарт, която заснема възстановки на средновековни бойни действия. За консервацията е използван проект от 1982 г. на арх. Вера Коларова, актуализиран от арх. Юри Йорданов, „Скални църкви и манастири“.

През 2017 г. започват първите археологически разкопки на крепостта, организирани от НИМ под ръководството на археолога гл. ас. д-р Мариела Инкова. Извършените сондажи от есента на 2017 г. разкриват зид с дебелина 2 метра и така потвърждават наблюденията на арх. Стефан Бояджиев от 1961 г. за наличието на по-ранна крепостна стена, ограждаща целия хълм. На хълма са разкрити и стопански помещения, открити са върхове на стрели, битови предмети и украси за облекло. Разкрита е и обгоряла монета на император от 565 – 578 г., свидетелство за опожаряване на крепостта през втората половина на VI в. Проучвателите са се натъкнали и на две старобългарски апликации от Х в. със сърцевидна форма, подсказващи българско присъствие в зоната на крепостта.

Михаил Първанов