Има някаква връзка между Гергьовден и Никулден - главните именни дни на пролетта и на есента, освен числото 6. В новооформената ВИП зона на Бургас с добре реставрирани стари около морската градина между пристанището и улица Богориди топ е малкият хотел и резиденцията Променад. А партерният етаж е зает от ресторанта Тони и Джиджи, който се пълни, въпреки че цените са софийски.

Точно до него е мястото, което е ресторантска класика. Навремето софиянците идваха на поклонение в първия и най-добър ресторант на бащата и фамилията на Лео Бианки, който така и не можа да достигне нивото му, освен че хапваха чудесно, вземаха дори и пици за вкъщи. В столицата нямаше толкова добра италианска тратория/пицария/ресторант, въпреки претенциите.

Сега мястото е заето от ресторант Златна рибка. Зад големите витрини се вижда голямата зала с приятен минималистичен дизайн. Дори да има празни маси, ако сте двама, не дотам любезно ще ви наредят с ескорт от двама служители да се качите на втория етаж. Което може да не е твърде любезно, но пък е шанс да видите онова, което от улицата остава скрито.

Дизайнът на втория етаж е като на стар кораб, което се подсилва от архивните ретро снимки от бургаското пристанище по стените, разработени в стила на цялото пространство.

През перилата - сякаш мостик, виждате долната зала като да е основна палуба на ресторанта - кораб.

Менюто е богато, като освен риба, има и доста месни неща. Човек неволно си припомня оная песен на Ева и Гого - не Бургаски вечери, а в която се пее: "Пълно е небето с рибари, с куророртисти...Само, дето риба няма". Водени от този вопъл, не си поръчахме риба, понеже и в София можем да си ядем замразена от миналата година, а месо и беше прилично.

Не опитвайте да искате замяна на гарнитура - примерно не ядете пържени картофи и разчитате на печени или примерно на задушени зеленчуци. На същата цена сервират ястието без гарнитура. Разбира се, това не е вина на персонала, а на управителя или собственика, който не е научил основни уроци в бранша като например, че работи за клиента. Страда гостът, страда и персоналът, понеже бакшишите не са като от доволен посетител.

Храната не е нещо особено - посредствена, но не лоша. Далеч от високото ниво на интериора. Донякъде и на цените, които също са приблизително софийски.

Това пък прави ресторанта скъп, а значи и с претенции на местната кулинарно-гастрономическа сцена, която не е сред най-богатите на предложения.

Михаил Първанов