Недалеч от описваното вече от нас бистро Фейк Френч, което поне си го признава, има таверна, която всеки, бил поне веднъж в Гърция, ще нарече наум Фейк Грийк. Казва се Ме Мераки. На дизайн горе-долу са го докарали домакините от 3-звездния стар хотел Ники в двора си. Създали са атмосфека, тъй да се каже. Но ето поред на номерата за останалото:

Първо, резервирали сме дни по-рано маса с някои уточнения, които са важни за нас. Следобеда на деня на посещението ни се съобщава ултимативно, че ни местят на друга. Не сме им важни, демонстрират ни го, подчертават го. Питаме се да ходим или не, но - явно сме тъпи и упорити - не ни се занимава с нова договорка между доста хора къде да местим, така че приемаме грозното поведение. Но имаме едно наум.

Второ, разбрали, че няма да дойдат всички - някои от нас са решили, че така към тях не може да се отнасят, се събираме на една, вместо на 2 маси, така че мило и любезно обясняваме на персонала, че ще се сместим, за доброто на заведението, така че да използва съседната за настаняване. Вместо благодарност, получаваме караница от старшата келнерка. Чието фамилиарно държание е дразнещо и неприемливо - не сме в РСВ от времето на соца. За отнемането на чинии и лед, които не са довършени, се наложи да бъдем на ръба на любезността - иначе ги отнема скорострелно, както и другите й колеги. Явно така са възпитани, или по-точно НЕ са възпитани. А е елементарно в тяхната професия.

Рицината е на двойна цена на същата марка в Гърция. По-скъпо е и узото, както и нещата за ядене. Дали изобщо се налага да споменаваме, че за разлика от дълбоко замразените морски неща, карани оттам - дотук, в южната ни съседка се вадят директно от морето и в най-простите кръчми без претенции. Освен, че се приготвят по-добре и струват по-малко. НИЩО, ЧЕ ТАМ СА С ЕВРО. За такива уреди като малките ведра за черупките на повече от посредствено приготвените миди, не говорим.

Да вземем и друго нещо толкова елементарно като Буюрди. Вместо гръцкия кашкавал, който се използва за направата му, въпреки че се продава по-скъпо тук, отколкото даже в туристическите капани на Солун, това, което Ме Мераки поднася под прочутото име е българско сирене по шопски, даже с неядливите по размер резени домати ала Балкантурист, сложени тук-таме из него. Нищо общо с истината за едно толкова просто за направа ястие.

Гръцката салата е най-близо до оригинала, но далеч по-малко щедра и по-скъпа, отколкото при комшиите. Пак да подчертаем - нищо, че те са с евро, дето уж оскъпявало.

Незнайно защо трябва специално да си поискате зехтин. И, когато повторите, може и да ви донесат.

Обаче си го държат в тях. Такива скъпоценности в малко шишенце не се оставят току-така на разни съмнителни типове, дето ще си плащат, даже недоволни, как ще поверят безценните продукти. Сигурно са водени от максимата: "Голям разход дава".

А може да си представят гръцката кухня без основната й тайна - зехтина?!

И в двата варианта - жестоко са се объркали...Пък после ние смятаме гърците за стиснати....

Пушенето в градината не е проблем, но на закрито за мнозина не е приятно, освен че не е и законно.

Музикалният фон също изумява. За нещо като три часа, изкарани в таверната, поне три пъти се завъртяха едни и същи до болка познати парчета - сиртакито на Теодоракис, Момчетата от Пирея на Мелина Меркури като инструментал, Пенде-пенде-дека / По пет - по пет - по десет и останалите клишета. Ако целта е била да ги учим наизуст, знаем ги.

По стените има хубави снимки от Гърция, но незнайно защо между тях са наредени, също с особени и недотам приятни рамки, кичозни опити, които е трудно да се нарекат картини на морска тема.

Екип на 19 минути