Кризата на средната възраст, която някои нации наричат „на средата на живота” няма точна датировка – идва между 30 и 50-годишната ни възраст. Понякога идва по-рано за жените, особено ако не са станали майки преди 30, но може да е причинена също от някакви трагични събития, които ни карат да се замислим какъв е смисълът и има ли го изобщо?

Оказва се, че според психолозите кризата на средната възраст е на ръста и е нашият шанс за прераждане, когато вече сме осъзнати. На това сме посветили нашия днешен лайфхак.

Най-общо кризата на средната възраст идва при нас тогава, когато сме натрупали достатъчно знание, за да имаме съзнание.

То ни води до осъзнаването, че имаме нещо, което експертите определят като Самост. Това е нашият личен отговор на осъзнаването колко безсмислени са т.нар. общоприети задължения на всеки по схемата от обществените шаблони: да родиш дете, да посадиш дърво, да построиш къща.

Това всъщност не са важните неща или поне – не са универсално важните неща. Осъзнаването на това е типична криза – опасност и възможност. Първо се усеща първото като депресия. После идва програмата „нов човек”.

Налага се да приемаме онова, което не можем да променим - независимо дали ни се иска или не. Тялото се променя, жизнената енергия намалява, умората се трупа, годините летят, докато дните са безкрайни, пропуснатите възможности няма да се върнат.

Не можем да променяме миналото, а да живеем с него ни закопава. Можем обаче да подобрим себе си, да се "ъпгрейднем", за да променим бъдещето си.

Голямата грешка, която можем да направим е да потискаме емоциите, които ни водят към верния път, а да се правим, че нищо не се случва и да използваме кратковременни "терапии" като шопинг, алкохол, гледане на сериали, натъпкване с храна, пушене.

Така само ще попречим на себе си и ще носим тежест в сърцето. И комплексите ни все повече ще избухват и външно, докато си мислим, че сме ги прикрили вътрешно. Повярвайте, всяко зло е за добро и се отдайте на онова, което чувствате.

„Който трупа познание, трупа печал”. Това казва Библията и е права психологически. В общия смисъл познатата формула идва с мъдростта на всеки от нас, а с това се изправяме и пред страха от старостта с осъзнаването на краткостта на живота.

Защо „криза на средата на живота”?

Защото осъзнаваме разделянето му на две половини – робуването на шаблоните, докато сме млади и те ни моделират, на каквито и бунтари да се правим, и свободата да бъдем себе си, когато сме достатъчно мъдри и силни, за да можем да си го позволим, което пък идва с опита.

Няма абсолютно никакво значение как точно ще изберете да се справите с тази криза.

Някои си купуват кабриолети, други тръгват на йога или яко се хващат със спорт, трети се сдобиват с дете на 50, четвърти започват да въртят любовници, пети започват нов и съвършено различен от досегашния бизнес, шести ударно обикалят страната или света, хукват по планините или се гмуркат възможно най-дълбоко в моретата, може и няколко неща наведнъж...

Лекарството не е универсално, но е задължително.

За всеки отговорът на въпроса: „Какво наистина искам от живота” е различен, а търсенето му е посредством горепосочените или други действия.

Отстрани това изглежда като революция, но всъщност е върхът на еволюция – път, по който сме вървели до осъзнаването на истинските си потребности, нужди, реализации

Това е въпрос на избор, но общото за всички хора е търсенето на собствено щастие, което доставя лично удоволствие.

При което най-важното е в никакъв случай да не се питаме дали това харесва и как се приема от другите. Важни сме само ние и дали на нас ни допада, чувстваме ли, че сме намерили своето.

„Психологически това е нещо много добро – прекъсваме с вътрешното си дете – инфантилизмът, който ражда дефиците, които популярно наричаме компенсации.

Разделяме се и с постоянната критика и нужда от оценка на т.нар. вътрешен баща / вътрешна майка, или и двамата въорбажаеми родители, които носим в себе си.

Затова, на онези, които успяват да се справят с мисленето и действието по време на кризата на средната възраст, превръщайки опасността да се предадем пред неминуемото, като я превърнем във възможност да открием и да утвърдим своето по-добро аз, казваме, че 50 са новите 30. Тези хора започват да се чувстват по-добре, а с това и да изглеждат по-добре, а и резултатите от медицинските им тестове дават по-ниска биологична възраст от документалната

Т.е. това не е суета, а е жизнена необходимост.

Аз например преживях кризата на средната възраст на 46, при това баш в месеца около рождения ми ден, и се чувствам прекрасно след това. Даже околните отбелязват промяната за добро – не, че това е толкова важно – намигам! А, когато година по-късно се подложих и на пълни медицински прегледи, се оказа, че метаболитната ми възраст е 32. Имам го черно на бяло, разпечатано от изчисленията на компютъра. Така че – научен факт.

Борис Ангелов