Роден само 2 дни след партньора си, с когото случайно го събира сцената, днес е вековният юбилей на Енчо Багаров. Една от легендите на Сатирата, носител на титлата "заслужил артист" много преди гениалния си приятел. Виж снимки тук!

На днешната дата отбелязваме 100 години от рождението на Енчо Багаров - големият български театрален актьор, режисьор, драматург и един от легендарните основатели на Сатиричен театър!

Енчо Багаров е изиграл впечатляващи роли на сцената на Сатирата (1956 г. -1963 г.), първата от които е на Исак Белведонски в култовия спектакъл „Баня“ на Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев, а последната – на Вичо в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, реж. Методи Андонов. Запомнящи се остават ролите му в постановките: „Дървеница“ от Маяковски, също култовите„Чичовци“ от Ив. Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Б. Брехт, „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, супер популярен спектакъл при премиерата си навремето и днес, когато беше възстановен с новите звезди на трупата, „Импровизации“ от Валери Петров и Радой Ралин и др. Заедно с Нейчо Попов е и автор, и постановчик на спектаклите „Дядо, баба, мама, татко и ние“ и „ДДТ“, в които участва и като актьор. Мечтата, която не успява да осъществи, е да специализира театрална режисура в Германия.

На 13 декември 1963 година Енчо Багаров си отива нелепо след автомобилна катастрофа.

В последното си интервю през 1989 година, Георги Парцалев споделя за него: „Ние бяхме неразделни… Хората така бяха свикнали с нас, че ни въприемаха като едно цяло – за тях нямаше значение кой е Багаров и кой е Парцалев. Мястото му до мен като актьор остана свободно.“

А Георги Калоянчев си спомня приживе за него с думите: „Да се играе с Енко беше удоволствие. Той беше от онези актьори, които вдъхват талант на своя партньор. Гореше в работата си. Можеше да играе еднакво добре и смешното, и тъжното. Прекрасен колега.“

Въпреки своя кратък 38-годишен живот, Енчо Багаров остава една от най-ярките личности в българската културна история!

Днес големият актьор има своето почетно място в Голяма зала "Щастливеца" - ред 8, място 8! А неговия лик включихме в стенописа "Небесен театър", който посреща зрителите на Сатирата в централното фоайе на театъра.

Дълбок поклон пред паметта му и аплодисменти!!!

Кирил Пламенов