Честит рожден ден на прелестната и все така витална Меглена Караламбова (20 юни 1943)! Една от най-талантливите и характерни български актриси в театъра и киното.

„Бих казала, че когато имам спектакли се чувствам прекрасно. Всичко това ме поддържа. Може да съм физически възрастна, но духът ми е млад и много силен. Затова често общувам с млади хора, а и те, забелязвам, че обичат да бъдат с мене. Не ми харесва да говоря за болести, защото съм любопитна към всичко което става около нас и това вероятно ме държи.”

Родена е в Пловдив. Потомка е на театрална фамилия и пътят ѝ изглежда предопределен. Разказва, че като дете израства в театъра и дори обожава да похапва храните, използвани за реквизит в постановките. Баща ѝ е големият театрал, режисьор, актьор и преводач Стефан Караламбов, майка ѝ Вера Караламбова също е актриса. Завършва гимназия с изучаване на английски език през 1963. През периода 1963 – 1967 учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. Заедно с нея учат Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов, Милен Пенев и други.

От 1967 до 1969 играе на сцената на Варненски драматичен театър. От 1969 е актриса в театър „Българска армия“, където е любимка на големия Леон Даниел. „Общо взето, ролите, които правихме с режисьора Леон Даниел, вечна му памет, някак си ми носеха най-много удовлетворение. Имах късмета да работя с него, в тандем осъществихме и най-хубавите ми роли и най-силните ми преживявания в театъра.” Сред емблематичните й роли са: Офелия и Гертруда от “Хамлет” на Уилям Шекспир; Милкана от “Майстори” на Рачо Стоянов, Джудит от “Ученика на Дявола” от Бърнард Шоу, Оливия от “12-та нощ” на Шекспир, Ева от “г-н Пунтила и неговия слуга Мати” от Бертолд Брехт, реж. Леон Даниел, Таничка от “Чудо” на Иван Радоев, реж. Леон Даниел, “А” от “Три високи жени” на Едуард Олби, за която през 1996 има наградата на САБ за най-добра женска роля; Роза в „Събота, неделя, понеделник” от Едуардо Де Филипо, Диспечерката в „Колекцията/Гара Виктория” от Харолд Пинтър, реж. Крикор Азарян; Бенковица в „Железният светилник” от Димитър Талев, реж. Асен Шопов. Гостувала е на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив и неколкократно в Театър 199. Играе и на сцената на Театър 199 в моноспектакъла „Кики ван Бетовен“ от Ерик-Еманюел Шмит, реж. Георги Дюлгеров, в представлението „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, режисьор Ивайло Христов, „Разговори с мама“ от Жорди Галсеран, режисьор Венцислав Кулев...

Записва много пиеси и стихове за радио „София“, както и десетки приказки за деца на грамофонни плочи и аудио касети. Участва в дублажите на филми за телевизията. Озвучава Джейми Бъчман, героинята на Хелън Хънт, в дублажа на сериала „Луд съм по теб“ за bTV.

Превежда пиеси от английски език, които са се играли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 и театър „Българска армия“.

От Вена в „Осмият” (1969) на Зако Хеския до „Чичо Коледа” (2021) на Ивайло Пенчев се е снимала в 45 български и чуждестранни филма, сред които „Глутницата” на Иванка Гръбчева, „10 дни неплатени ” на Януш Вазов, „Остава нищо” на Георги Стоянов, „Чудо” на Георги Дюлгеров и Леон Даниел, „Изток - Запад” на Режис Варние... Напоследък има забележителни поддържащи роли: майката в „Буферна зона” (2014) на Георги Дюлгеров, бабата в „Обичам те, Бойдин” (2018) на Борислав Михайловски, възрастната красавица в „Пътуващо кино” (2019) на Илия Костов, майката в „Уроци по немски” (2021) на Павел Веснаков. Гледахме я и като Ани Лиянова през 2019 в сериала „Порталът” (2021) на Илиян Джевелеков.

През 2023 г. Меглена Караламбова бе емблема на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза” – със снимка от „Татул” (1972) на Атанас Трайков, първата й голяма роля.