Разносвачите на храни са най-опасните шофьори и водачи на други возила в София, хвърчат без да спазват червени светофари и пешеходни пакети, способни да отнесат всеки и всичко по пътя си.

Необяснимо е на този фон как верига за почти индустриално, а значи аламинутно производство на пици може да забави час и двадесет минути поръчка, директно отправена към нея и по-специално към централното й заведение на бул. Стамболийски. Когато пешеходното разстояние до адреса в друга част на центъра е максимум половин час?!

Вземаме най-бавния вариант, защото с автомобил в празна лятна августовска София между 20 ч. и 21,20 ч. разстоянието би отнело до 7 минути, а с колело най-много 15-ина. Ако човек вземе метро, също би му отнело толкова с все чакането на подземната железница.

Ще кажете: може пък хората да са затрупани с поръчки? Ами не са! Видимо всеки делничен ден във ваканционния сезон, пък и не само, а в нашия разказ става дума за понеделник, хеле пък вечер, те буквално нямат нито посетители, нито работа на бул.Стамболийски. Седят си на местата на клиентите до витрината и си приказват, както сочат личните ни наблюдения. Същото е и сутрин, и следобед, all day long, както биха казали американците...

А кулинарните критици ще побързат да заявят, май и с право: "то пък изобщо и едни пици, дето правят!". Доколкото сме опитвали, най-меко казано: Нищо особено не са, наистина.

Но пък си има хора, които харесват американския маниер на правенето на пица.

Щатите и света се влюбват в нея, защото когато се прочува в Америка, й прави реклама не друг, а любимият син на родния на пицата Неапол ненадминат оперен певец Карузо.

Тези хора гладни ли да стоят?!

Като няма пица, ги храним с история на пицата.

Михаил Първанов