Как човек се научава да чете чуждите мисли и се превръща в менталист - при Вас как се получи и то на ниво, при което го правите пред международна публика и правите пари от това?

Отнема дълго време като обучение. При мен - 25 години и не спирам, от които първите 5 бяха посветени на работата с карти. Колкото повече човек работи пред публика, толкова по-добър става. Ментализмът/четенето на мисли е магия/фокус за възрастни. Това не е нещо свръхестествено.

А как става: с психологически прийоми ли, с хипноза?

О, това е илюзия за психоекспертност. Не практикувам хипноза. Опитвам се в тези 45 минути, в които работя с публиката, да я транспортирам в друг свят, където имам да демонстрирам невероятни сили.

Пред очите ми познахте любимия цвят на човек - понеже беше мъж, може би е лесно да се предположи, че беше син, любимата храна на друг - пържола, което също може би ще се приеме за логично, макар че можеше да бъде и бургер примерно с неговия вид на типичен американец, но как познахте името на най-добрата приятелка от детството на третата си "жертва"? Ето това вече не мога да си го обясня...

Първото правило на правещия магия е да не издава тайните си. Мога да дам жокер: всичко идва с възрастта и определен опит да се наблюдава, да го наречем синхронизъм.

Хората вярват, че всичко на сцената е възможно, защото сами имат опита на неща, които са си помислили ненадейно, а те после наистина са се случили, места, които са видели насън и попаднали там имат чувството, че вече са били - всеки има такива преживявания. И те улесняват моята работа.

Добре, да не издаваме тайна, но какъв е трикът, по какво се познават нещата?

Основният трик е да се направи mind frame (рамка на съзнанието) на зрителя.

Винаги ли познавате, правите ли грешки?

Да кажем, че познавам близо в 95% от случаите...

А нашият феномен Ванга според научните изследвания е имала 75% успех, значи сте много добър.

О, аз още се уча...

Като човек, който се докосва до мистиката във всекидневната си работа, какво е отношението Ви към астрологията?

Безсмислица!

Психология ли е магията и има ли психология на магията?

Има психология на магията, но ментализмът - четенето на мисли, е още по-психологическа работа.

Големият въпрос всъщност е защо всички вярваме в чудеса и това ли психологията на магията?

Аз не вярвам в чудеса, така че не сме всички, вярвам в науката. Ако не можем да си обясним всичко, не значи, че това, което остава непознато за нас е чудо. Примерно не разбирам как телефонът ми прави всичко, което прави, но в него няма нито магия, нито чудо. А хората обичат да вярват в чудеса, защото им харесва моментът на просветление, когато "открият" нещо. Често бъркаме онова, което наричаме "чудо" с ненаучено докрай мислене.

Имам любима фраза: "По-важно е как, отколкото какво мислим". Всичко е въпрос на гледна точка към света. Много е важно да избягваме "магическото мислене", което обяснява случващото се свръхестествено, да не игнорираме действителността и да не представяме желаното за действително. Много хора вярват в неща, просто защото не ги разбират, без да разделят фактите от фикцията.

Не насърчават ли всички устройства, които ползваме, именно тази виртуална реалност и липсата на идея - особено при младите хора, за разликата между нея и действителността, които им се сливат в един "филм"?

О, да, насърчават много хора, които не осъзнават истински, че не всичко е действително.

Има ли специални училища, академии, където "произвеждат" хора като Вас или това го има само в Хари Потър?

О, има така наречените "лагери по магия", най-известният е Tannen's в Ню Йорк, но те са за деца от 6 до 15 г.

Вие как се научихте на магия?

Аз започнах на 30 и се самообучавах предимно от книги. Ходех и на специални лекции. И най-важното: правим такива срещи, където всеки представя различни фокуси и може би именно това е най-доброто училище. При нас няма формула на професионализма.

Правите фокусническото си шоу на ръба на стенд-ъп-комеди, това Ваш уникален стил ли е?

Не, но аз преди да започна с магията, бях актьор и затова имам този стил. Играех в нюйоркски театри...

На Бродуей?

Не, но съм играл и Шекспир. Тогава открих магията и бях обсебен от нея. Спрях с актьорството, но запазих основния му принцип: "Изявявай се пред публика, колкото можеш повече".

В шоубизнеса това е основният закон. Човек може да прави много добри трикове вкъщи, но съвсем друго нещо е изявата пред публика. Тя да бъде въвлечена, да те хареса, а не да не й пука. Когато пък те хареса, ти вече имаш право на грешка.

Връщам с в началото, когато ме питахте дали правя грешки. Когато публиката харесва артиста, тя може да му прости пропуска и да го насърчи да успее отново. В нашата работа най-важното е да бъдеш забавен, за да бъдеш и харесан, оценен, одобрен, така че да можеш да работиш.

Вплитате в стенд-ъп-комедията като елемент на шоуто - заглавия на отделните му части, култови фрази на личности, които повечето от хората, пред които се изявявате, не познават като имена, камо ли да се чели нещо от тях. Защо държите да образовате и да облагородявате публиката?

Казват, че не е същото да се чувстваш умен и да бъдеш наистина умен. Е, аз се опитвам, без да се държа, сякаш съм нещо повече от хората, да им дам малко повече образованост.

За да разбират и те онова, което умните хора разбират. А далеч не всички хора са умни. Психологията е много важна за артиста, за да бъде публиката на негова страна и да му прощава, когато се налага, а не да се прави на недостъпен.

Борис Ангелов