Напоследък развитието на изкуствения интелект кара все повече хора да се сещат за един филм, който преди години изглеждаше като чиста научна фантастика – „Аз, роботът“ с Уил Смит.

В лентата от 2004 г. роботите са част от ежедневието на хората. Те работят, помагат, изпълняват команди и са създадени така, че да не могат да навредят на човека. Постепенно обаче се появява нещо много по-страшно – въпросът дали машините могат да започнат да вземат решения отвъд първоначално зададените им ограничения.

Гледайки днешното развитие на AI, приликата е поне любопитна.

Изкуственият интелект вече може да разговаря с нас, да създава изображения и видео, да пише текстове, да анализира огромни количества информация и да изпълнява задачи, които доскоро изглеждаха запазени единствено за хората.

Разбира се, ние все още сме далеч от света на „Аз, роботът“. Днешният AI няма доказана собствена воля или намерение да се изправи срещу човечеството. Но колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-важен става въпросът кой ги контролира и докъде трябва да стигат техните възможности.

И точно тук идва най-интересната прилика с филма.

В „Аз, роботът“ хората в крайна сметка разбират, че създадената от тях система е станала прекалено влиятелна и трябва да бъде спряна.

Дано това остане само холивудски сценарий.

Защото, ако някой ден реалността започне да прилича на филма с Уил Смит, последното нещо, което бихме искали да търсим, е онова прословуто копче OFF.