Понякога в телевизията наистина има смисъл. Най-яркото доказателство за това е Случаят Нончо Воденичаров.
Изгори, за да светиш е максимата, която се доказа на екрана в Сървайвър. Един човек на над 50 години се превърна в легенда пред очите ни. Видяхме, че един българин, дори да е кмет и фолкизпълнител – две категории, които не са по вкуса на мнозина, може да бъде честен и свестен. Може да се справя с трудности, може да пее и да се радва от сърце, вместо да хленчи и да се оплаква, може да се разбира с другите с добра и мъдра дума, вместо да се псуват, може непрекъснато да се доказва като личност и като мъж, без да се перчи и да се отдава на суета.
Жалкото е само, че този човек светна и изгоря пред очите ни - той си отиде от този свят.

Голямата поука, която всички може би е редно да вземем от Нончо е, че добрият човек може да постигне всичко с добро и да създаде добър отбор. Което е точно обратното на обичайната практика – вярваме си, че сме звезди и сме много важни, а човещината остава някъде встрани. И после се чудим защо не се разбираме помежду си, защо нито в политиката, нито на футболния терен, нито в бизнеса ни върви.
Ето как аз като един човек, който се отнасяше с известна доза пренебрежение към фолкпевеца и кмет на малък миньорски град, повярвах в първата положителна българска легенда от много време насам.
И съм щастлив да споделя това!