Капоейра е изкуство с четири вековна история, което обединява в едно цяло - музика, танц, глас и акробатични похвати с техника за самозащита. Родена в Африка, капоейра е пренесена в Бразилия от пленените роби от Ангола. В тази чужда земя, анголците развили метод за самозащита срещу португалските завоеватели.

Робите умело съчетали бойна техника с движения от традиционните танци и ритуали. Смесили африканските песни с местните диалекти и нрави, създавайки песни, който възвеличават далечната им родина и бъдещата свобода. Песните били акомпанирани с различни перкусиионни инструменти като дайре (пандейро), звънци (агого), ударни инструменти (атабаки) и най-важният, еднострунен инструмент, донесен от Африка – беримбау.

Днес, това уникално изкуство с африкански корени е част от културното наследство на Бразилия.
Джингата, преведена като „клатушкане” е основното движение в капоейра. Когато двама души играят, изглежда че по-скоро танцуват, отколкото се бият. При капоейра, директният контакт се избягва.

Тъй като робите не са можели да се противопоставят на господарите си, те усволи изкуството на хитростта. Поради тази причина днешните капоеристи все още предпочитат дебненето и хитростта пред силата и агресията. Целта на капоейра не е да защитиш себе си чрез насилие, а чрез неговото избягване.