На 16 ноември 2010 година, в 18 часа,  в Националната галерия за чуждестранно изкуство се открива изложбата „Салвадор Дали. Божествена комедия”, колекция от САЩ. Тя включва илюстрациите към поемата на Данте Алигиери (за  всяка от стоте песни от разделите: Ад, Чистилище и Рай), изпълнени в техниката цветна гравюра на дърво.

След първото представяне на графичното му творчество преди две десетилетия,  това събитие е второто поред в Галерията, свързано с изкуството на големия испански майстор, и е посветено на двадесет и пет годишнината от нейното създаване.

Салвадор Дали безспорно е едно от най-популярните имена в изобразителното изкуство на 20. век, чието магично въздействие не е изгубило силата си и до днес. Обект на полюсни оценки, творчеството му неизбежно стъписва със своя обхват и с дързостта на жеста, с който художникът дирижира натрапчиво зрелищните акции на личностната си изява.

Започнал да рисува от малък, Дали получава солидна подготовка по отношение на рисуването и живописта в Кралската академия „Сан Фернандо” в Мадрид, независимо от противоречията с преподавателите и от факта, че така и не успява да завърши обучението си там. По същото време в Барселона придобива първите си умения в изкуството на гравюрата, под ръководството на известния график и педагог Хуан Хименес.

Преминал в ранния си период през опита на повечето модерни течения на времето, между които най-съществена за него е може би италианската метафизична живопис, той намира себе си като художник в кръга на парижките сюрреалисти, оглавявани от писателя Андре Бретон, автор на двата сюрреалистични манифеста. Както е известно, това течение, родено през 20-те години на века от нихилистичната игра на дадаизма, разпространено първоначално в литературата, по-късно и в изобразителното изкуство, основава своята философия за творческия акт върху автоматизма, подсъзнателното и съня.

Разногласията на Дали с останалите сюрреалисти – дали поради спорните му коментари за Хитлер и франкистите или заради академичните елементи в картините му, – са причината скоро връзката му с тях да се прекъсне. Въпреки това, именно на него е отредено да остане най-ярката знакова фигура на това течение в изобразителното изкуство.

В произведенията му от зрелия сюрреалистичен период въображението на художника съчетава триизмерния абсурд на сънищата с метаморфози на познати предмети и халюциногенни образни отломки от собствената му житейска реалност, „заковани” в перспективата на монументални пространствени видения-метафори.