В бюджет 2011 г. е заложен прираст на икономиката 3.6%. Как оценявате тази прогноза? Реалистична ли е?

Реализмът е далеч от тази прогноза. Мисля, че е по-сериозно да говорим за стремеж за запазване на днешното ниво и не позволяване на задълбочаване на депресията. Не виждам обективни обстоятелства, които да дават очакванeто за такъв прираст, какъвто Дянков е заложил в бюджета за следващата година. Икономиката ни се движи много мудно. Няма признаци вътрешното потребление да се съживява. Остава да зависим единствено от износа с оглед на възстановяващите се пазари в Западна Европа, които купуват български стоки. Не очаквам и голям скок в притока на чуждестранни инвестиции, така че не мога да разбера откъде блика ентусиазмът на българското финансово министерство.

За МВР и Здравното министерство се дават най-много пари, а те остават все така нереформирани. Защо се наливат такива средства именно там?

Вероятно, защото управляващите са наясно колко е болен българският народ. Видели са статистиките и са забелязали, че сме на челните места в Европейския съюз по много от болестите на века. В същото време мизерията и нищетата вероятно ще увеличат процента на дребните и средни престъпления, посегателствата над личността, надомните кражби и т.н. Не виждам никаква друга логика точно тези две ведомства да получават най-много пари, но перспективата не изглежда никак ведра, ако си представим болни и бедни хора затегнати от здрав полицейски ред. Това е сбъркана логика, която има една единствена цел - да се удържи някак си положението, а не да се излезе от него, защото иначе щяха да се предприемат реформи.

Тези, които протестираха през изминалата година, сега наистина ще получат повече пари. Това означава ли, че правителството се вслушва в народния глас?

Кой ще получи повече пари? Земеделците? Лекарите? Или се вдигат майчинските? А може би полицаите получиха увеличение на заплатите си? Няма такова нещо. Увеличенията на парите останаха само в предизборните обещания. Сега ни се казва: „Радвайте се, че не ги намаляваме, защото вижте какво става в Румъния!”. Не бих нарекла тази политика вслушване в народния глас. По-скоро се запушва народният глас като се подхвърлят дребни хапки за замазване на положението и се филтрират медиите, за да следим само успехите по шосетата, отрязаните лентички и заловените престъпници. Народът не е на улицата, но се чува тихият тътен на недоволството, ниско долу в ежедневието – в обществения транспорт, в магазините, по спирките, на пазарите… Там ще го чуете. Този тътен никога не лъже. След него винаги идва земетресение.

Ще се сбъдне ли заветната мечта на министър Дянков да влезем в чакалнята на Еврозоната и тя необходима ли ни е?

Сигурно някога ще се сбъдне, въпреки че не знам дали тогава Дянков ще е министър. Определено ни е необходима Еврозоната, но трябва да имаме доблестта да си признаем, че днес това не е най-важната ни задача. По-важно е да вдигнем икономиката на крака. Всичко друго е на второ място.

Можем ли да отдадем някои от грешките на правителството на политическа неопитност или става дума за непреодолима некомпетентност?

Харесва ми изразът Ви – непреодолима некомпетентност. Прилича ми на определение от учебниците по физика, което според мен може да се опише така – това е разстоянието между прочитането на Винету и онези два вагона с книги, за които някога говореше Дмитри Иванов. За някои от хората в този кабинет и въобще в днешното управление това определение е абсолютно валидно. Разбира се, има и неопитност, което е нормално и човек е склонен да прости, ако види, че намеренията са добри, че човекът е почтен и знае накъде се е насочил. Драмата е, че като екип този Министерски съвет прилича на обслужващ персонал на министър-председателя и категорично не създава впечатление, че е наясно с пътя и целта към която е тръгнал.

Ще ни донесе ли новата година смяна на министри?

На този въпрос може да Ви отговори само Бойко Борисов и тези двама-трима души, които са имали влиянието да им бъде отредена квота от министри в този кабинет. Това, което дотук се видя е, че смяната на един министър с друг не променя с нищо начина на управление.

ГЕРБ губят подкрепата на сините. Ще търсят ли според Вас нови съюзници и към кого биха се обърнали?

Според мен управляващите тепърва ще проявяват гъвкавост в търсенето на нови съюзници. Засега единственият безропотен член на управляващата коалиция са ксенофобите от Атака. Очевидно това няма да бъде достатъчно и ще се наложат действия, които няма да са особено по вкуса на Борисов, но ще ги предпочете пред перспективата да не остане на власт. Тази проява на гъвкавост се видя, когато той определяше така наречения си най-голям противник.

Дълго време това беше Р.Овч. и хората около него (Вальо Топлото и т.н.). След това голямата вина и големият противник се оказа Ахмед Доган и неговите обръчи и летящи чинии. По-късно вината за големите злини на България се стовари върху Тройната коалиция и Сергей Станишев. Напоследък най-големият виновник е Георги Първанов. Не съм далеч от мисълта, че със същата гъвкавост, с каквато се сменяха опонентите, ще се търсят и съюзници. Атракция за публиката ще бъде поредното обяснение на Борисов. Но, както видяхме от случая с Калина Илиева, той все намира начин да обяснява. Колкото и абсурдно да звучи, щом като за една фалшива диплома намери начин да се върне до атентата на Св. Неделя и в чисто момчешки стил да поиска обяснение от въображаемите леви противници... Само че това обяснение няма как да го поиска от изумените хора с центристко или дясноцентристко мислене.

Каква ще бъде съдбата на десните партии у нас?

Надявам се, че те ще намерят пътя една към друга и след преживения катарзис ще намерят обща платформа, върху която да стъпят, за да проведат целенасочена реформаторска политика в България. Последните години дадоха болезнен урок на всички десни политици от годините на прехода, които отказаха да отстъпят встрани, да дадат път на ново и по-енергично поколение, на което да предадат опита и на своите успехи, и на своите грешки. Колкото до електората мисля, че истинските му потребности тепърва ще се срещат с техните политически представители, защото дефинициите за дясно и ляво бяха доста объркани през последните 20 години. Към политическите полюси се подхождаше по-скоро като към фенклубове, а не като към естествени носители на интересите на определени групи от хора.

Ще станем ли свидетели на разпадането на традиционно силната и хомогенна левица? Имам предвид очевидното желание на президента да продължи като самостоятелен играч в политиката след изтичането на мандата му.

Ние вече сме свидетели на този разпад. Левицата в момента не генерира сила, а по-скоро се възползва от слабостите на управляващите. Но, като партия на прехода, тя също търси модерното си лице, за да изглежда адекватна в началото на 21 век, а не да тътри спомени от времената на лозето на Габровски. Какво ще направи президентът след изтичането на мандата му предстои да видим. Но това, което с просто око е ясно е, че най-притеснени са хората на Позитано и, разбира се, управляващите от ГЕРБ. Защото никой не иска да отстъпва територии. Нито в центъра, нито в ляво от него.