6 седмици ни делят от старта на 15-ия Международен София Филм Фест. Една от основните програми и през 2011 година ще бъде „Киното днес – Големите майстори”. Сред филмите, които за първи път ще се срещнат с българската публика, са копродукцията „Обет” на режисьора Сърджан Каранович, корейското предизвикателство „Поезия” на Ли Чанг Донг, най-новата творба на Алексей Попогребски „Как прекарах това лято”, както и канадския „Палеж” на режисьора Дени Вилньов.

Най-новият филм на майстора на сръбското кино Сърджан Каранович „ОБЕТ” е копродукция между Сърбия, Словения, Франция, Унгария и Хърватска. Ролите са поверени на Мики Манойлович, Ива Крайнц, Радивое Буквич, Небойша Дугалич, а историята разказва за необикновена и забранена любов между християнка и мюсюлманин, която поставя под съмнение клетва на живот и смърт.

Сърбинът Филип, директор на гимназия в малък град, е мобилизиран и спешно изпратен в Белград в началото на Първата световна война. Неграмотният пазач на училището Азем, патриархално настроен албанец, се заклева тържествено да се грижи за сигурността на младата съпруга на Филип, словенката Леа. Азем дава „беса” – според албанската традиция щом си дал такъв обет, трябва да го удържиш, дори с цената на живота си. Двама европейци с напълно различна култура и начин на живот са принудени да съжителстват заедно в празното училище. Бушуващата война се приближава заплашително към тях, а отношенията по между им преминават от омраза към нетърпимост, а после към толерантност и необичайно приятелство.

„ПОЕЗИЯ” на корейския режисьор Ли Чанг Донг получи наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан през 2010 година. Актрисата Юн Джунги е уникална в ролята на Мия - красива 60-годишна жена, която се носи изящно из живота и се оплаква от баналното ежедневие, твърде скучно за нейната персона.

Затова тя решава да се запише на курс по поезия в местния културен център и там започва да търси най-точните думи, за да изрази чувствата си. Предизвикателство за нея е борбата с началото на болестта Алцхаймер и с новото усещане за използване на по-особен речник, при това в творчески процес. Когато светът ù се сгромолясва, защото нейният внук се оказва замесен в чудовищно престъпление, единственото, което помага на Мия да се справи със срама, е уникалната ù и трогателна поезия. 

Третият филм на Алексей Попогребски се сдоби с две награди „Сребърна мечка” на Берлинале 2010 - за най-добър актьор (поделена между Григорий Добригин и Сергей Пускепалис) и за оператор. Определен като най-добър игрален филм на фестивалите в Мурманск, Теплице и Палич, „КАК ПРЕКАРАХ ТОВА ЛЯТО” разказва за една полярна станция на безлюден остров в Северния ледовит океан, която някога е била важна стратегическа база.

Опитният метеоролог Сергей и младият му колега Павел, дипломирал се наскоро, прекарват месеци в пълна изолация. Павел получава важно съобщение по радиото и докато изчаква най-подходящия момент да го предаде на Сергей, страхът, лъжите и подозренията започват да тровят атмосферата помежду им. Дори да звучи като клише, определението за природата като „звездата” във филма е напълно вярно. Зрителите ще имат шанса да видят забележителни гледки – наситени с мъгла долини, убийствено стръмните скали, майсторски уловени от номинирания за Европейска филмова награда оператор Павел Костомаров.

Филмът на канадския режисьор Дени Вилньов „ПАЛЕЖ” получи Голямата награда за най-добър филм на Международния филмов фестивал във Варшава 2010 и като официално предложение на Канада за чуждоезичен Оскар влезе в списъка с 9-те филма, сред които ще бъдат определени номинациите тази година.

Филмът разказва историята на близначките Жан и Симон Маравал, които с изумление научават от завещанието на майка си Науал, че имат брат, за когото не са чували и баща, когото са смятали за мъртъв. Двете заминават за Близкия Изток, за да разберат повече за своята семейна история, и там осъзнават, че Науал е била доста по-различна, отколкото са я виждали те.

С помощта на нотариуса Лебел близначките събират и подреждат парчетата от историята на забележителната жена, на която дължат живота си, и научават за нейната трагична съдба и смелостта ù. Дени Вилньов ни отвежда заедно с Жан и Симон на пътешествие в търсене на отговори и така откриваме, че истинската самоличност на Науал е неотделима от ужасяващата трагедия на Гражданската война в Ливан от 70-те години на 20 век.