Третото издание на фестивала за северноевропейско кино от Скандинавия и Прибалтика ще стартира на 7-ми април в Дом на киното с датския филм Малкият войник, номиниран за „Златна мечка” и получил наградата на екуменическото жури на фестивала в Берлин. В рамките на 11 дни в „Дома на киното“, „Евро синема“, „Червената къща“ и “Dada Cultural Bar” зрителите ще могат да видят специално подбрани филми от Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония и Литва, а за пръв път в рамките на фестивала ще бъдат показани заглавия от Латвия и Исландия.
  
Малкият войник

Най-обширно представена е норвежката кинематография. Ще покажем новия филм на младия режисьор Ерик Попе Мътни води за майка, която губи детето си, млад мъж, който става убиец, и за опитите им да се помирят с миналото си и собствената си съдба. Налага им се да приемат личностите, в които са се превърнали и в същото време да открият нов път към любовта. Попе е известен в България с предишния си филм Хавай, Осло, който е най-успешното норвежко заглавие за 2004-та.
Север на дебютанта Руне Денстад Лангло пък е с награди за най-добър филм от фестивала в Трансилвания, на ФИПРЕССИ от Берлинале и за дебют от Трайбека и се очертава като най-успешния норвежки филм за 2009-та. Разказва за ски състезателя Йомар, който след като изживява нервна криза, се изолира в самотно съществуване като охрана на ски парк. Когато научава, че май е станал баща, се впуска в странно и поетично пътуване през Норвегия с моторна шейна. По пътя си среща други объркани души, които заедно ще му покажат по-светлата страна на живота.

    
Север

Другарят Педерсен е непоказваният в България филм от 2006-та на Ханс Петер Моланд, който публиката заобича покрай топлите човешки истории Абърдийн и Донякъде нежен (от програмата на последния София Филм Фест). През 1968 г. младият Кнут Педерсен пристига в градчето Ларвик, мечтаейки за буржоазен живот. Но вълненията му съвсем скоро го отвеждат при съблазнителната марксистко-ленинска партия ПСР и красивата Нина, която успява да го убеди, че тази абсурдна и утопична идея изглежда постижима. Тук Моланд подхожда с ирония и носталгия към разобличена вече тоталитарна система, като я превръща в пародия на самата себе си и напълно заслужава наградата за режисура от фестивала в Монреал.
С типичен скандинавски хумор е наситена комедията Повечето хора живеят в Китай, режисирана от дузина млади режисьори. Сюжетът се върти около собственика на бензиностанция  Ласе, който прекарва свободното си време във възстановяване на стария си самолет и мечтае да полети. Твърде зает с ремонта, той почти не забелязва странните случки в района на бензиностанцията си: крава изяжда мобилен телефон, лесбийска двойка губи детето си, сляпо момиче продава съмнителни лотарийни билети заедно с брат си, човек взима нагъл млад стопаджия, три момичета с двигателни проблеми получат помощ от мъж в пижама. Всяка от ситуациите пародира явно или дискретно политическите партии, които участват в Норвежкия парламент, но дори и да не е запознат с обстановката в страната, зрителят има достатъчно поводи да се залива от смях. Не случайно филмът има награди на ФИПРЕССИ и за новаторстово на името на Райнер Вернер Фасбиндер от фестивала в Манхайм-Хайделберг.

Повечето хора живеят в Китай

Дания ще се представи с три заглавия, сред които е откриващият филм Малкият войник на режисьорката Анет Олесен, чийто предишен 1:1 „Северно сияние” представи в първото си издание. След още една военна мисия в чужбина, младата Лоте се връща у дома, напълно разочарована от живота. Ненадеждният й баща й предлага работа като ескортен шофьор за нигерийската му приятелка Лили. И Лоте, и Лили носят скрити вътрешни белези и не са склонни отначало на спонтанен контакт, но приятелство бавно се прокрадва между двете и нещата вземат неочакван обрат.

Това, което никой не знае пък е психологически трилър на един от Догма режисьорите - Сьорен Краг Якобсен. Когато сестрата на Томас умира в катастрофа, той открива, че смъртта й може би е свързана с работата на починалия им баща във военното разузнаване. След като се впуска в разследване, скоро открива че той и семейството му са под наблюдение от неизвестна група хора. Якобсен е известен с филма Последната песен на Мифуне, който е сред програмните заглавия на датската Догма.

 Изключително любопитен е сценаристкият проект на Ларс фон Триер Съзряването на Ерик Ницше, заснет съвместно с режисьора Якоб Туесен. Разказва за интелигентния, но в много отношения неопитен и срамежлив младеж Ерик Ницше, който иска да стане режисьор. В края на 1970 г. Ерик е приет да учи в Датското филмово училище, за да попадне в света на безполезни преподаватели, странни състуденти и неписани вътрешни правила. По всяка вероятност главният герой е алтер егото на самия Триер, чието желание е да си отмъсти за травмите, които му е нанесло кинообразованието.