Аварията в атомната електроцентрала Ленин в Чернобил, днешна Украйна, е най-големият инцидент в историята на ядрената енергетика и показва огромната сила, но и опасността, която се крие в разпада на ядрото.

Стотици хиляди биват облъчени, и получават смъртоносни заболявания.  Обширни територии ще продължат да бъдат заразени десетилетия напред, а браншът е сериозно компрометиран в очите на обществеността.

Както всеки голям инцидент, така и чернобилският, ражда многобройни хипотези и теории - нарочно предизвикан взрив, терористичен удар, дори и намеса на НЛО. В експертните среди и на Изток, и на Запад обаче се е наложила

версията за престъпно нехаен експеримент,

сега им викат стрес-тестове в резултат на който се стига до експлозия на IV реактор.
На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинал от 3200 мегавата трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата.

Смисълът на опита е да се провери, дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. Изрично условие е изключителното внимание и строгото спазване на предписанията за безопасност. Нещата обаче се объркват.

В 01,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала.
За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което

абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация

Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината по принцип е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата.
При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре.

Реакцията излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се покачва до 100 пъти повече от допустимото. Взривява се горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на Международната агенция за атомна енергия сумарната сила на

експлозията надвишава над 100 пъти мощността на ядреното оръжие,

използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди.

Световната здравна организация посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.

С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 г.
В първите часове никой не разбира измеренията на катастрофата. Видимите признаци са само пожар на покрива на IV блок, който е загасен със силите на местните пожарникари към 6 ч. сутринта на 26 април.