“Като министър изгоних директора на Световната банка от кабинета си”...

Нищо особено. Трябваше да финансират три съвместни проекта, човекът дойде да подпишем договорите и ме информира, че парите щели да дойдат през лятото на 1993 г. (беше пролетта на 1992 г.). Казах му да не ми губи времето, да си вдига партакешите и да се върне, когато е готов с финансирането на проектите. Ама моля Ви, вика, джуките му увиснаха, знаете каква е бюрокрацията при банките. Да ви пратим тогава наши специалисти да ви оправят банките, го посъветвах и пак го ориентирах към вратата. Е, в резултат от това финансирането се ускори неимоверно.

“Не искам постове”...

Не искам. Защото ми се живее. Бях в голямата политика от 1989 до 1995 г. – след това си платих „Данък Демокрация” с първа инвалидна категория.

Ако позволите, сега нека да се върнем към няколко възлови момента от зората на демокрацията, в които сте били пряк участник и които до голяма степен определят следващите 20 години. Кой и как всъщност събори кабинета, в който бяхте министър? Кой спечели от това?

Инициативата за искания вот на доверие бе на Иван Костов – той се надяваше още тогава да стане премиер. Изпълнението бе на Доган – той пък тепърва разгръщаше системата от обръчи и му трябваше правителство с по-подходящи министри. Като правителството на Беров, например. Внушението, че аз съм бил свалил Филип Димитров, е тъпо. Ако бях аз, щях да заема мястото му. А фактически бях отстранен от изпълнителната власт.

Какъв беше ранният Доган и по какво, освен че не беше богат, се различаваше от сегашния?

Свястно момче, сравнително умно, с разбито детство и скрити комплекси.

Кое разби Синята надежда и Синята идея – символите на илюзията, че може да има промяна в България, които водеха хората преди 20 години?

Разбиха ги лозунгаджиите, които викаха най-мощно „Долу БКП!”, за да не ги чуем как крадат.

Щастлив човек ли сте?

Вероятно.

Какво значение имат парите за Вас?

Каквото за всеки нормален недеформиран човек – искам да са толкова, колкото да не мисля за тях всекидневно, но да не са чак толкова, че да ги мисля непрекъснато.

За какво се молите най-често?

За живота и здравето на близките ми хора.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Пилях енергия и емоции по дреболии.

Какво не можете да си простите?

Не знам. Което съм се сетил, съм си го простил.

Кое е най-голямото Ви постижение?

В науката – оригиналната хипотеза за произхода на човека, чрез която интерпретирам същността на съвременния човек. В живота – страхотните деца.

С какво печелите хората?

Не съм сигурен, че ги печеля. С чувството за хумор, предполагам.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Белият дроб. Изгубени илюзии нямам – още си ги пазя.

За какво тъгувате?

Че не успях да видя планетата Земя отстрани. От малък мечтаех да летя в космоса и да карам огромен ТИР. Първото вече не е възможно, за второто все още има мегдан.

Кое е непростимо?

Животинското в човека.