"Аз съм си българче до мозъка на костите и ми е безкрайно хубаво, че отново съм си у дома". С тези думи и с широка и непринудена усмивка живеещата в Италия от 20 години Драгомира (Мишел) Бонев започва едно неприлично и непривично пътуване назад във времето, разказвайки пред Супер 19` за филма си Сбогом,мамо - историята на нейния живот, и скандалите около творбата. Неприлично, защото едва ли някой би очаквал да види отношенията между майка и дъщеря, между четири жени от различни поколения в светлината, в която ги показва филмът. А и толкова натурално на фона на старческите домове на България отпреди 30 години. Непривично, защото продуцентският и режисьорски дебют в киното на родената преди 39 години в Бургас като Драгомира Бонева филм, предизвика сериозни сътресения в две правителства - на Италия и България. В Рим поискаха от културния министър Сандро Бонди да си тръгне, а в София българският му колега Вежди Рашидов трябваше да обяснява с какви пари е пътувал до фестивала във Венеция за награждаването на филма с приза Action for women на италианското културно министерство. Вежди прие и 2 оставки -  на изпълнителния директор на агенция Национален филмов център Александър Донев и на заместник-министъра на културата Димитър Дерелиев. И то още преди филмът, който от утре тръгва и по родните кина, да бъде видян.

Мишел, в България сте за да представите дебютния си филм, на който сте продуцент, режисьор и сценарист. Сбогом,мамо всъщност автобиографична история ли е?

Усетих, че трябва да дебютирам като режисьор с моята история. Написването й ми отне пет години, а става дума за 30 години от живота ми. Направиха този филм за себе си. Имах много въпроси, които търсеха своя отговор. С този филм намерих и отговорите. Отношенията деца -родители са страшно сложни. Наясно съм, че когато говорим за майка, нещата се възприемат по различен начин от това, което показвам във филма. Има много нормални и интелигентни хора, които навън са страхотни, но вкъщи се променят. Когато възпитават децата си, стават твърде, хм, взискателни. Смятат, че това е метод за възпитание - подготовка за трудностите. Мислят, че е за добро на детето. Разглеждам трудни въпроси - рядко се говори за старчески домове. Хората имат нужда от такива истории и киното трябва да разглежда такива проблеми. Категорична съм, че ако семейството е болно, и самото обществото е болно. До последно обмислях дали да призная, че историята на главната ми героиня от филма – Яна, е моята история. Реших се в последния месец. Сметнах, че така ще покажа на много хора, че човек все пак може да реализира мечтите си. Да оцелее. Аз успях. А бях под земята - опит за самоубийство, алкохолизъм, труден брак на 19 години, изоставена от баща си. С филма си опитваме да дадем отговори на много трудни въпроси.

Казвате, че по време на снимките сте били на ръба на полудяването, тъй като сте искали всичко около проекта да бъде перфектно. Истинската лудница обаче май настъпи след това?

Наистина бях на крачка от полудяването по време на снимките (усмихва се широко). Не само заради тежкия снимачен ритъм, но и защото ролята ми (б.а - Бонев влиза в образа на своята майка) бе много трудна и много лична. Честно казано, начинанието бе много по-голямо, отколкото предварително предполагах. А скандалите около наградата във Венеция ми подействаха много зле. Като сценарист, режисьор и артист да видиш произведението си, първото ти дете, каквото всъщност е този филм за мен, дебют, да бъде обиждано така. Отношението към лентата, а и към мен самата бе ужасно. Но както и да е. Аз реших да преглътна колкото е възможно. Много ме боля. Много плаках и страдах. Това наистина е така и не ме е срам да си го призная. Но си казах, че съм длъжна да успея. Че трябва да дам всичко от себе си и да издържа. Знаех си, че един ден филмът ще види бял свят и хората ще разберат, че няма нищо вярно в това, което се изговори и изписа.

Как се вдигна толкова шум?

Скандалите започнаха, когато при връчването на наградата във Венеция културният министър Бонди ми предаде личните поздрави на премиера Силвио Берлускони. До този момент не се говореше даже, че филмът ще бъде награден на най-стария кинофестивал в света. Изобщо не се коментираше. В момента, в който Берлускони ми изпрати поздравления, и то по официален начин, през министър, тръгнаха нападките: “тя е приятелка на Берлускони”. Беше много жестоко. Наясно съм, че това е просто политическа борба. Филмът бе влязъл в една битка между опозицията и правителството в Италия. Трябваше да махнат министър Бонди, защото той отряза много културата. Не е тайна, че Берлускони е нападан всеки ден от опозицията. Тя държи 90% от пресата в Италия. Нападките срещу него са неуморими. Искат да го елиминират. Ако можеха да ме изгорят на клада, щяха да го направят. Но не успяха.

Много се изговори за отношенията Ви с Берлускони. Едни казват, че сте любовници, други, че му осигурявате момичета...

Да, аз го познавам. И то още от 1995 г. Тогава моята агенция представляваше неговия футболен клуб Милан за модните реклами, за телевизията. Още тогава съм работила и с Медиасет (б.р. тв империята на Берлускони), с неговия син Пиерсилвио. Присъствала съм на техните приеми, на важни срещи и големи събирания. Но всичко е било официално. Вижте, ако наистина имаше нещо вярно в другите намеци, не е ли най-нормалното нещо, той да ми се обади лично и да ме поздрави, а не да ми изпраща министър и да го прави с публично официално изявление.