НАЙ-НОВИ
Истината за бебето, което чака Крисия
Певицата Крисия Тодорова, която стана едно от любимите...
Иво Инджев развенча мита за „вечната дружба“ между България и Русия
12.05.2011 09:00 | Видян 4237 пъти
След успеха на бестселъра „Президент на РъБъ“, верен на своите привърженици и почитатели Иво Инджев зарадва читателската аудитория с новата си книга „Течна дружба“, която „Ентусиаст“ публикува в средата на месец май. В нея журналистът окончателно развенчава митовете и клишетата за „вечната дружба” между България и Русия, превърнала се отдавна в „течна дружба“. Книгата е опит да се говори за реабилитацията на поробената истина за отношенията ни с фатално важния за България „Дядо Иван Грозни“ и разкрива непознати епизоди от нашата съвременна история, за които читателите ще научат за първи път. „Течна дружба“ възкресява разклатеното българско самочувствие, но без отчаян призив за търсене на поводи за гордост в миналото, на които би могло само да се закрепи.
„Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена… Не може вечно да се търпи лъжата за „дружбата“, която била „вечна“. Вижда се, че е „течна“ и че сме впримчени в нейния водовъртеж преднамерено и злонамерено. И какво, да се давим ли? Не беше ли казано от съветската сатира, почерпила мъдростта да се надсмее над собственото нещастие от действителността, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се?“, споделя с читателите Иво Инджев. „Но ако е вярно, че сме избрали европейския път, ще трябва да си отговорим честно какво дирим цивилизационно в прегръдката на руската мечка. И дали това е нашият информиран избор. Твърдя, че не е... “, разкрива още той.
Книгата „Течна дружба“ е разделена на пет части, по една за всяка от фундаменталните, едновременно защитни и нападателни, пропагандни тези на Петата колона, злоупотребяващи с русофилството и любовта на българите към СССР: русофобията, дружбата, антифашизмът, символиката на паметниците и Троянският кон. В нея Иво Инджев цитира десетки източници - документи, научни трудове, художествени произведения, медийни публикации, сайтове, както и собствени публикувани статии, писани по конкретни поводи. Книгата се позовава и на много интервюта, които журналистът провежда с политици, дипломати, експерти, държавни служители и граждани. Авторът влиза в спор с учени, писатели, политици и журналисти, не защото претендира да звучи като последна инстанция, а заради собствения си критичен прочит на техните тези и в полза на плурализма на различните мнения, без да се отрича от забележките си, макар те често да са остри.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !