Помните публкациите ни от поредицата за Тайната история на ЦРУ. Със сигурност няма как да сте забравили епизодите за войната във Виетнам и превратите в Иран, организирани от щатската тайна служба. Ако е така, веднага ще се сетите за отличника на ЦРУ от Виетнам и при опитите да се удържи режимът на шаха в Техеран – агента Франк Карлучи. И около него има българска среда, при това – банкерска.

Златното време, когато наляво и надясно се раздават банкови лицензи е в първата година на демокрацията. Тогава много хора се събуждат големи бизнесмени и милионери, след като са заспали съвсем различни преди това.

Правителството на Попов, когото в коридорите на Министерския съвет и днес наричат Брандо, идва на власт през есента на 1990 г. То представлява безпринципна коалиция на БСП и СДС, дирижирана от техния общ Кръстник Андрей Луканов. Самият той е започнал с превъртането на държавни пари през банки още по времето на соца.

След падането на Тодор Живков продължава тази чудотворна дейност като трескаво брои месеците и дните, докато още не е изпуснал властта. Преди три седмици ви разказахме за създаването по онова време на Пощенска банка и участието от 17%, взето без пари от Христо Друмев за НДК. А сега думата ни е за друг трезор...

Правителството на Попов учредява, наред с останалите, и Международната банка за инвестици и развитие. Лицензът е издаден от Управителния съвет на БНБ на 25 юли 1991 г. - точно

9 седмици и половина преди изборите
 
Още по-интересна е компанията, която завладява трезора. Официално 40%  са на БТПП, 10% са на Търговска банка Средец с шеф сегашния председател на Българския червен кръст Христо Григоров и 50% на американската фирма Парман кепитал инвестмънт .

Кои са собствениците й?

Първият е Хушанг Ансари – дясна ръка на бившия шахин шах на Иран и приятел едновременно на Тодор Живков и на шефа на ЦРУ Ричард Хелмс - Мохамад Реза Пахлави. Ансари е бившият министър на нефтената промишленост по времето на шаха. Вторият съдружник в Парман е Мохамад Али Багарзаде. Също приближен на шахиншаха на Иран, свален с преврат от ислямистите през 1979 г., след като четвърт век преди това е качен пак с преврат от ЦРУ.

Третият съдружник е Франк Карлучи, бивш заместник - директор на същото това ЦРУ

Той е бивш министър на отбраната по времето на президента Рейгън, чийто мозък е Уилиам Кейси, по съвместителство директор на ЦРУ.
В съдебното решение за регистрацията на банката изрично е записано, че “към момента на регистрацията капиталът от 50 милиона лева е внесен изцяло”. Което по-късно се оказва неточно. Също както при планирани 200 000 000 лева капитал, Пощенска събира на старта си само 50 милиона.

Банката за инвестиции и развитие става интересна за финансовото ни разузнаване, понеже не раздава кредити за разлика от всички останали кредитни институции. Странно е от какво ли печели?!

Или съществува, просто за да събира информация за останалите банки? Или пък за да движи пари от точка Х до точка Y по поверителен начин?
Още по-интригуващ е фактът, че

през 1994 г. за съветник в банката е привлечен Станиш Бонев - вицепремиер от Татово време

Оглавява планирането на социкономиката при Живков. Негови съименници – синовете на негов близък приятел и земляк от Перник - братя Боневи стават директори, а по-късно и собственици на банката.
Когато на власт идва правителството на Жан Виденов, хората на ЦРУ се оттеглят от трезора. На тяхно място влиза бизнесменът Иван Евлогиев, смятан за близък до тогавашния президент Желев.

Договорът за продажба е разследван от директора на ФБР

Луис Фрий и от тогавашния главен прокурор Никола Филчев. През 1997 г. и БТПП стига до решение да продаде дела си. Това също става повод за война в края на 90-те години и началото на 21-и век. Спорят тогавашният шеф на БТПП и съдружникът – бизнесмен. Както често става в живота – двама се карат, третият печели.

Така банката, която преодолява за разлика от доста по-силни кредитни институции голямата криза от 1996-97 година се озовава в зората на хилядолетието ръцете на братя Боневи. Единият от тях държи Плама – Плевен, а другият гордостта на соцметалургията – комбината за тежко машиностроене в Радомир.

Съдружието на тези най-близки роднини обаче става повод за война

между братята. Това води до фалита на банката през 2005 г. Общият размер на задълженията на МБТР непосредствено преди обявяването й в несъстоятелност бе 59 млн. лв.
Тя е отпуснала кредити за 45 млн. лв. - като над 90% (!!!) от тях не се обслужват. Доста от проблемните кредити са били отпускани на компании, които по един или друг начин имат общо с братята Пламен и Бони Боневи и техните братовчеди Боян Пенков и Петър Белчев.

Конфликтът между братята Боневи за контрола върху МБТР е от началото на 2004 г., когато и двамата искат да се легитимират пред БНБ като мажоритарни акционери на търговската банка.
Бони Бонев подава документи с молба да притежава 88.64%. Същото искане за разрешение до Централната банка изпращат Пламен Бонев, Боян Пенков и Петър Белчев. Това поставя началото на истинска война, продължила до лятото на 2005 г, когато БНБ отнема лиценза, а Софийският градски съд обявява банката в несъстоятелност.