Кой е Огнян Бозаров?

Според инвеститори в района един от хората зад Емералд е митичната фигура от края на комунизма Огнян Бозаров. Думите им се потвърждават и от цитираното мнение на трудилата се в комплекса дама, нарекла се Мария, публикувано на работодателския сайт, цитиран от нас.
Кариерата на Огнян Бозаров е свързана с фирмата ИНКО. През 1983 г. според архивите, разровени от колегата Христо Христов от Дневник, тогавашният премиер Гриша Филипов издава секретно нареждане на дружеството да “създава неявни фирми” в западни държави. Целта е да се “крадат” технологии и да се заобикаля тогавашното ембарго за износ на хайтек към соцблока.
Апропо, в същото ИНКО още 25-годишна започва кариерата си и Цветелина Бориславова, както тя неведнъж е признавала.

Звездата на Бозаров обаче изгрява в пълна сила с участието му в митичния проект НЕВА, в който се инвестират от България и Русия общо над 600 000 000 тогавашни долара – сегашни поне 6 милиарда. Те се превъртат през различни западни държави и фирми, както и през една виенска банка, кредитирала завода за дискове ДЗУ в Стара Загора.
Тогава той е с повече оборот от самия Нефтохим (нефтозаводът дава 10% от БВП на България). ДЗУ върти над 11,1 милиарда лева, тогавашни 11 милиарда долара, сегашни поне 100 000 000 000, съдейки по официалните данни.

В своята статия за проекта НЕВА, публикувана на официалния сайт на Комисията по досиетата, Христо Христов пише: “За реализацията на проекта през 1987 г. от ДЗУ е създадено външнотърговското дружество Инсист. Основните служители в него са кадрови офицери или нещатни сътрудници на Управление Научно техническо разузнаване (УНТР) в Първо главно управление на ДС, прехвърлени от друга търговска фирма на разузнаването – ИНКО. Инсист е оглавен от Огнян Бозаров, племенник на Тодор Живков(б.р. според негови близки Бозаров няма родствена връзка с Тато, а само рода от Правец), който също работи преди това в ИНКО, а негов заместник е Асен Койнов... Общата стойност на договора е 42 629 767 долара, 133 292 501 германски марки и 13 176 552 088 японски йени.

В книгата Спомени на Огнян Дойнов се посочва, че бюджетът на НЕВА е 200 млн. долара(б.р. поне 2 млрд. сегашни). Според зам.-директора на Инсист Асен Койнов той е 250 млн. долара. Важно уточнение е, че тази сума представлява българските инвестиции в проекта. От съветска страна се твърди, че направените инвестиции са 350 млн. долара. Общата стойност на проекта възлиза на около 600 млн. долара. На следващия ден – 15 април 1987 г., е подписано споразумение между Сетрон, Инсист и ДЗУ. Първите две фирми са основните контрактори, а ДЗУ е главен доставчик. Трите страни са главните изпълнители на проекта НЕВА. По силата на тристранното споразумение Инсист трябва да осигури изпълнението на договора чрез ДЗУ и да гарантира финансирането, необходимо за изпълнението на споразумението.

Неговите клаузи разпределят печалбата по проекта по 50 процента между Сетрон и Инсист. ДЗУ няма право на част от печалбата, тъй като е доставчик на оборудването и калкулира печалбата си в цената на изделията, които доставя. Споразумението е одобрено от Министерството на външноикономическите връзки (б.р. министър е Луканов). Ембарговото оборудване е изработено в България, като елементите са купени отвън. Койнов допълва: "Разработвахме ги съвместно с инженерен екип от Израел, тъй като Израел не беше член на КОКОМ.

Това беше единственият начин да не нарушим изискванията на КОКОМ – чрез съвместна работа със задгранични дружества. Израелската компания разработи машините, които след това бяха произведени тук. Компанията беше управлявана от Хаим Клайн, който управлява и холдинга Ем Ди Ай. За да имаме контрол върху дейността й, ДЗУ купи 50 процента от израелската фирма.

Впоследствие този дял беше продаден обратно на нейните предишни собственици." По всяка вероятност става въпрос за израелската компания Ди Пи Ей. Тя е част от холдинга Ем Ди Ай, регистриран в Панама и Холандия и ръководен от Клайн, за когото се твърди, че е свързан с израелските специални служби. В него също така влизат Сетрон и още куп фирми...Холдингът е пресечената точка между секретните проекти НЕВА и МОНБЛАН. В него освен финансови потоци за десетки милиони се преплитат и дружества, купени като неявни фирми и трансформирани впоследствие.

Британската Ей Ти Ел всъщност не е нищо друго освен продължението на фирмената верига от стартовия пакет на Монблан. През 1990 г. Ей Ти Ел е продадена на тайванска фирма за около 5 млн. долара. Сумата е точно толкова, колкото ДЗУ влага в Дейта магнетикс през 1988 г. Купувачът обаче междувременно изпада във фалит и България не получава нищо. Заводът за дискове в Кострома е трябвало да бъде завършен през 1989 г. Сроковете по договора обаче не са спазени, въпреки че съветската страна изпълнява финансовите условия.

Вместо това рухва комунизмът и в България БКП губи политическия си монопол. След промените повечето от участниците от НТР в проекта твърдят, че той е провал за руснаците. Руски представители на проекта обаче заявяват, че българската страна постоянно е представяла нови изисквания и това е причината построяването на завода да се забави. Когато през 1994 г. заводът все пак е завършен, той е безнадеждно остарял и замисленото производство не започва.

Андрей Луканов и преразпределението на тайните милиони

Битките за разпределение на милионите долари по секретния проект обаче тепърва започват. С оттеглянето си Живков губи политическия контрол. Преди това – през 1988 г., той отстранява Огнян Дойнов. На политическата сцена през 1990 г. излиза Андрей Луканов, за когото самият Дойнов приживе посочва недвусмислено обвързаността му със съветските специални служби.

По време на двете правителства на Луканов през 1990 г. стават и първите прехвърляния на средства по различни фирми от проекта НЕВА. Когато площадите на България са пълни с протестиращи българи срещу преименуваната в БСП БКП, зад гърба на обществото е решавано разпределянето на милионите от тайните операции на разузнаването.

Тези средства впоследствие ще осигурят една част от началния капитал на лицата (б.р. олигарсите), свързани с ДС и комунистическия елит. През следващите години на прехода те ще заемат ключови позиции в различни сектори на българската икономика.

Така се поставя началото на преразпределянето на тайни средства след политическите промени в България. Започва процес на трансформация и легализиране на българското участие в неявните фирми при комунизма. С трансфера на средства проектът НЕВА намира продължение в друг проект – КЕЙЛОК. С него е свързано втората вълна от източване на държавни средства от проекта НЕВА, започнал през 1994 г.

Тогава България се управлява от правителството на Любен Беров с мандата на ДПС, а в края на същата година е заменено от социалистическия кабинет на Жан Виденов. В ДЗУ е върнат директорът от времето на Живков Атанас Атанасов, ръководител на Нева. При първата вълна на масовата приватизация ръка върху ДЗУ слага групировката на Илия Павлов-Мултигруп,
която получава 31,1 процента от акциите чрез Ем Джи Елит холдинг. Регистрираното в САЩ дружество Кейлок е една от ключовите фирми в холдинга Ем Ди Ай (съакционер на ДЗУ в дружеството е японската компания ТАЕК). Само във фирмите Кейлок и Ди Пи Ей потъват 26 млн. долара по проекта НЕВА. Кейлок обаче не се оказва крайната спирка на значителна част от милионите.