Гледах преди няколко дни НАГЛОТО интервю на Албена Денкова и Максим Стависки при Цветанка Ризова. Едва издържах да ги слушам как тя била жертва, колкото истинските жертви, колко много двойката дарявала и така нататък. Максим толкова пъти го каза, че стана повече от досадно.
Моментите на изказване на вина звучаха доста неубедително и неискрено на този фон, а грозните подмятания как не ги заслужаваме (Албена каза, че може би не е трябвало толкова да побеждават, защото иначе онова, което им се случи щяло да бъде по друг начин) ми дойдоха в повече. Ако висши държавници не се бяха намесили в делото на Максим, а те се намесиха, защото България го направи шампион, сега той щеше да лежи от  години в затвора. Както се случва на всички други убийци НЕ по случайност. Даже деликатната Цветанка не издържа и подсказа на самозабравилия се блондини за тежката участ зад решетките и за това, че няма право да вини родителите на жертвите си, защото нищо не е в състояние да върне децата им.

Връх на сладоледа обаче беше отговорът на Албена на въпорса на водещата защо не е отговаряла на позвънявания от майката на Мануела Горсова. Разказът на нещастната жена стана публичен при предното гледане на делото през зимата, а не около заседанието, на което жертвата изгуби процеса на първа инстанция.
Това ме накара да посегна към документите, които показват що за хора са Максим и Албена. Не се опитвам да ги съдя, само разказвам една истинска история...

В началото на 2007 година покойната ми майка даде страхотна идея как да отпразнуваме първия рожден ден на списание СЛАВА. Вместо традиционния коктейл на лъскаво място тя бе измислила да направим първия по рода си търг със символични предмети на знаменитости. Решихме и го направихме, а след това тази работа стана мода, но както и да е.

Албена и Максим бяха шампиони и заедно с майка ми стигнах до извода, че можем да им помогнем да развият школата си като използваме събраните средства, за да вземат най-добрите възможни кънки и екипи за талантливите деца, които обучават. Знаех, че това им е частен бизнес, но вярвах, че техният добър пример трябва да бъде насърчаван. А е известно, че не всички талантливи деца имат родители, които могат да им вземат най-доброто.
Просто вярвам в онази китайска притча, че не е важно да нахраниш някого днес като му подхвърлиш една риба.

Важното е да го научиш как да лови риба, така че да не остава гладен!...

Намерих телефона на Албена, която точно ставаше президент на кънки федерацията. Срещнахме се в популярното кафене Лаваца на бул. Витоша. Тя оцени идеята, пък и добави, че това е идеален шанс за нея да пише актив и на централата.
Събирането на предметите беше много приятна работа, която отне известно време и така се стигна до търг и парти през май. Благодаря на всички, които дадоха свои неща за благородната ни мисия.

Благодаря на Димитър Бербатов,

осигурил своя национална фланелка чрез пиарката си Диди Ходжева, сега шеф на неговата фондация за подпомагане на талантливи деца – и нея заразихме с нашия хубав пример. Благодаря и на основателите на Саут парк, които я взеха и осигуриха сериозна сума за търга.
Благодаря на Валери Божинов, който даде своя фланелка от тогавашния си клуб, както и на кмета на Кюстендил Петър Паунов, който я купи срещу добра сума, за да помогне на възпитаниците на Албена и Максим.

Благодаря на Алисия за пръстена, който даде, на Ивайла Бакалова за нейната любима шапка, на Юлияна Дончева за нейния колан, на Иван и Андрей за първите им боксови ръкавици от Сблъсък, на Графа и другите звезди.

Благодаря на Мартин Радославов – издателя на Уикенд,

който изкупи най-много неща и се забавляше от сърце на соарето. Също и на Гергана Монтеки от Вижън, на адвокат Иво Велчевски и другите наддавали на шоуто, водено от Силвестър Силвестров – Зюмбюл Мангасарян.
Събрахме точно 5055 лв. Сложихме ги във фирмен плик, поканихме Албена в редакцията  и ги предоставихме. Естествено, подписахме и съответните документи за дарение.
След около месец, на 8 юни се видяхме с Албена и Максим на предпартито преди сватбата на Стефка Костадинова. Прекарахме си супер, даже

Максим предложи да ни кара доста ПИЛ с джипа, който по-късно превърна в убиец

до откриването на дискотека Бедрум в Слънчев бряг. Супер си изкарахме и на сватба и  на 9-и.
Дни след като се върнахме в София, попитах Албена какво става с кънките и екипите. "Поръчани са в Италия", увери ме тя.

Лятото мина, случи се трагедията на пътя край Ропотамо, когато Максим погуби два млади живота.
Дойде есента и някъде в разгара  звъннах на Албена, за да я попитам кога ще връчваме кънките и екипите на дечицата. “Бавят поръчката”, отвърна тя.

Наближаваше Коледа, когато световната шампионка и шеф на федерацията ми звънна да ме покани на тържеството на детската си школа. Пристигнах щастлив в Зимния дворец. Имаше двадесетина невероятно талантливи хлапета. Започнах да се оглеждам къде ли са кашоните с кънките и екипите от Италия за тези прекрасни деца и може би бъдещи шампиони на България.
“О, ще им раздадем шоколади”, посече ентусиазма ми Албена. Как сдържах всичко, което бушуваше в мен и досега се чудя.

Когато тържеството приключи, въпреки че видя, че съм с колата си, тя ме покани в своя Нисан, за да ме свали до центъра на София. Очаквах поне насаме в автомобила на Албена да получа обяснение. Тя не повдигна въпроса.

След това просто “забрави” за темата – от нея ни вест, ни кост

Срещнахме се сигурно преди година на бул. Руски. Искаше ми се да ми каже: “Помниш ли онези кънки, омаляха на децата”. Нищо подобно. Усмихна се криво, каза 2 думи и толкоз.
От сън спомен няма. Явно и от дарение за талантливи деца...Къде са отишли парите? Ние и нашите приятели, като дарители, отчет не сме получили и до ден днешен.
Ако са при Мануела Горсова например, това би ни удовлетворило.

Можете да видите документите ТУК!!!