И този уикенд в най-гледаното време на руската телевизия Филип Киркоров атакува българските строители и управители на комплекс Емералд край Равда. Както писахме в миналия брой мегазвездата, родена във Варна, се оплаква от некоректност и раздути сметки. Кралят на руската попмузика е собственик на няколко престижни апартамента във ваканционното селище на морския бряг.

Той е подкрепен от многобройни знаменитости, които сам е довел и е направил клиенти на Емералд и собственици на имоти там. Този път Филип се изяви в най-гледаното съботно предаване на НТВ, нещо като нашата Нова телевизия. Програма Максимум твърдо застана зад претенциите на певеца, но добави и примери от Москва с други звезди, които имат проблеми с управляващите или строителните компании на домовете си. Сред тях беше и Татяна Навка – жената, която побеждаваше наред Денкова и Стависки. Нейният партньор на леда – Роман Костомаров е най-добър приятел на наш Максим още от детските години.

Кой е Огнян Бозаров? - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

"...След като бързо е доведено до фалит, дружеството е трансформирано в ДЗУ корпорейшън, регистрирано също в САЩ.
“Кейлок фалира и затова, защото в мениджмънта на проекта толкова време е участвало едно водещо лице – казва се Клайн, който е правил огромни разходи само със собствения си подпис или с подписа на още едно лице, наречено Огнян Бозаров. В цялата тази боза от съмнителни действия настъпи момент, в който някой трябваше да плаща", коментира по-късно източването на задграничните филиали на ДЗУ бившият зам.-промишлен министър Рачо Петров.

ДЗУ корпорейшън наследява собствеността на държавата върху патентите и технологичните изделия, но за кратко, защото няколко месеца по-късно дружеството е пререгистрирано в Понт периферълс. С аргумента, че е необходим оборотен капитал за производството на нови изделия в ДЗУ, тогавашният изпълнителен директор Рафаел Саркисян задвижва схема за кредитиране на ДЗУ с 12 млн. долара, срещу което да се ипотекират някои предприятия на комбината.

Министерството на промишлеността блокира сделката и в крайна сметка е подписан договор за кредитиране на ДЗУ с 4,7 млн. долара с банката, която е обслужвала проекта НЕВА – виенската Централ вексел банк.

В нея основните средства са руски и унгарски капитали. След промените Централ вексел кредитбанк става известна в България с взаимоотношенията си с Плама – Плевен, през 90-те години(б.р. тогава втората нефторафинерия на България от суперпечеливша се превърна изневиделица във фалирала). Тя финансира проекта Гига сторидж на близкия до Дойнов Бисер Димитров за построяването на завод за дискове в Белфор, Франция, през 1994 г., когато той беше арестуван и разследван. Същата банка участва като кандидат-купувач в консорциум с унгарската цигарена фабрика Витабак при опита за приватизация на Булгартабак през 2002 г.
Инвестираните в Понт периферълс близо 5 млн. долара потъват без да е започнато производство. Накрая фирмата също се оказва без капитал, без активи и единствено със собственост върху остаряла технология.

Общият нетен валутен резултат (б.р. от всички многобройни прехвърляния и операции на Инсист) се е оформил на 23,7 млн. долара. По план-сметката на споразумението по проекта НЕВА обаче е очакван нетен валутен резултат за 30 млн. долара, който не е достигнат. С писмо от 26 юни 1990 г. Инсист е поискал БВТБ да преведе печалба на партньора Сетрон в размер на 7,5 млн. долара. Как са били отчетени задълженията към чуждестранния партньор – фирмата Сетрон, ревизията не е установила.

По твърдения на БВТБ изричен превод в полза на чуждестранния партньор за отчитане на валутния резултат не е правен. Как са уредени взаимоотношенията между Инсист и "Сетрон" е въпрос, на който трябва да се отговори. Според БВТБ окончателният отчет на сделката, изискван от министерството, не е правен, защото обслужването на сделката е преминало изцяло в друга банка.

На 14 декември 1989 г., деня, в който огромно мнозинство протестиращи българи е наобиколило комунистическия парламент и настоява за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, а председателят на Държавния съвет Петър Младенов произнася фразата "По-добре танковете да дойдат", се подготвя операцията по превода на няколко милиона долара, като Инсист уведомява БВТБ за това. На следващия ден на Сетрон са преведени 300 000 долара, на 28 декември – 600 000 долара, и на 13 февруари 1990 г. – 1 млн. долара.

При освобождаване от депозит на 1,6-те млн. долара на 17 април 1990 г. по една от временните сметки са отнесени 1 057 342 долара. Преди това, на 6 април, Инсист е поискал да бъдат преведени 1 040 000 долара в австрийската Bank Winter & CO AG. Този превод не е извършен. Остатъкът е преведен по сметката на Сетрон.

През 1999 г. основният кредитор на предприятието – виенската Централ вексел кредитбанк, вече е предложил няколко пъти схеми за погасяване на дълга срещу собственост в ДЗУ. В крайна сметка през 1999 г. 48 процента от комбината са купени от унгарската фирма Видеотон за 100 000 германски марки. Унгарците искат и опрощаване на задълженията по ЗУНК, които са 15 млн. долара, както и редуциране на дълга към Булбанк (наследила БВТБ) в размер на 50 млн. до 10-15 млн.

Залезът на някогашната социалистическа гордост настъпва окончателно, когато през 1999 г. лицензът за производството на дискове е отнет след задържане на пиратска продукция от завода. Краят на другия български изпълнител по проекта НЕВА – Инсист, настъпва още по-бързо, отколкото на ДЗУ. Неговото заличаване от съдебните регистри е в резултат на друга битка за няколко милиона долара.

Лихтенщайнската Сетрон, която е основен контрактор по договора и споразумението за НЕВА, на 5 октомври 1990 г. прехвърля правата си на германската Валтам електроник. Както и Сетрон, така и Валтам електроник е собственост на германеца с унгарски произход Харгитай Реймонд. Оказва се, че той е и един от основните акционери в банката, която обслужва проекта НЕВА – австрийската Централ вексел кредитбанк.Валтам предявява претенции към Инсист за 7 млн. долара.

След поредния отказ на Инсист да предаде управлението на сметките в Централ вексел кредитбанк, в които има над 2 млн. долара, в битката за тях се предприемат и крайни административни мерки. Със заповед на министъра на промишлеността Румен Биков от 27 май 1994 г. Инсист ЕАД е преобразувано и се влива в ДЗУ. Сградата на дружеството е запечатана, а в нея влиза полиция, повикана от ДЗУ.

През 1995 г. между Понт периферъл и Валтам се подписва договор, според който всички активи на Понт се оценяват на 15 млн. долара и се разпределят поравно между двете фирми. Преди това по искане на Централ вексел кредитбанк одиторската къща Купърс и Либранд прави оценка на Понт периферъл на стойност 36 млн. долара активи.

В крайна сметка и тези милиони потъват в американската авантюра на ДЗУ,
преминала през три етапа – Кейлок, ДЗУ корпорейшън и Понт периферълс. Авантюра, която приключва с празни сметки за държавата след добре организираното източване на ДЗУ."