Ирина Флорин изчезна през последната година от медиите. Причината не е творческа, а лична криза. След тежко боледуване, почина майка й, която беше нейната опора в продължение на дълги години. Ирина отписала 2011 година. И отсега чака новата 2012 г., защото има много работа по временно стопирани проекти.

Певицата живее със сина си Жоро в кокетен апартамент досами Южния парк в София и се радва на своите приятели. Все още ходи в черно, но постепенно се връща към работата и към някои женски хобита. Примерно – прави баница и кани приятели, за да я хапнат заедно. Баницата, разбира се, е само вкусен повод за общуване – големият дефицит на 21-и век.
Срещаме се в заведение, което по ирония на съдбата е с мебели в нейния любим “цвят лилав”. Тя веднага отбелязва този факт. Както ще разберете от интервюто, скоро ще чуем ремикси на друг от големите й хитове – Пътуване.

Трудно ли се прави музика в България?

- Все по-трудно. Давам си сметка, че с годините все по-добре знам каква музика да правя и какво ми харесва. Никога не съм правила музика, която да се хареса на определен таргет. Правя музика, която да ми харесва на мен. Тя е много тясно свързана с емоциите и периодите, през които преминавам в живота си. Никога не правя нещо на всяка цена. Все по-трудно става, защото все по-трудно се намират хора, които да вложат пари в такава идея. В този смисъл категорично мога да заявя, че поп- и рокмузиката е кауза.

Смятате ли, че държавната политика в културата е достатъчно добре ориентирана?

- В изборни кампании е много капризно да се дава мнение по този въпрос. Ако трябва да говорим за София – за първи път градът има кмет, който с женска грижовност се отнася към него. Според мен именно заради това Фандъкова бе преизбрана. Като цяло обаче за културата в България много отдавна нищо не се прави.

Как само звучат тези думи от устата на учредител на ГЕРБ като Вас?!

- При всичките усилия за повдигане на духа, положени от сегашното правителство, хората не са щастливи. Вижда се, че са много обеднели, много тъжни и несигурни в бъдещето си и в това на децата си. Надявам се, че ще дойдат и по-добри времена. Това в крайна сметка зависи от самите нас. Ако всеки прави това, което обича, образова се и постоянно иска да бъде добър в нещата, които прави, може би няма да сме в такава позиция. Ние, музикантите, постоянно се борим за по-висок процент на излъчване на  българска музика. В страните от Европа този процент е около 30 - 40, при нас тази музика заема едва 3% от ефира. Как да намериш финансиране, като един албум струва десетки хиляди левове, а след това от авторски права получаваш сума, която е половината от една песен, тоест няма никаква възвращаемост.

В този ред на мисли – достатъчно добре защитени ли са авторските права?

- За съжаление, не са добре защитени, а само доколкото е възможно. Твърди се, че плейлистите, които разпространителите на музика подават към организациите, занимаващи се с авторски права не са коректни, оттам идва и по-малкото заплащане за авторите. При наличието на толкова западна музика в България естествено, че например ако приходите в Профон са повече от три милиона за тази година, само една съвсем малка част от тях се разпределя между българските автори и продуценти, а останалите два милиона и половина са за чужди компании. Това положение убива всякакъв ентусиазъм у твореца, а той е много емоционален. Един творец се храни от емоцията си и в случая, когато той бива убит толкова „елегантно“, става много трудно.

Интернет предимство или наказание е за музикантите?

- Имайки предвид кражбите на музика е наказание, разбира се. Някои смятат, че след като определена музика има висок рейтинг в интернет, значи е много харесвана. Само че за разлика от България - навсякъде по света има регламенти за сваляне на музика, има организации, които съблюдават всичко да е по правилата. От друга страна информацията в интернет се разпространява скорострелно и от тази гледна точка е много полезно. Когато преди две години пуснах сингъла Безплътна в youtube бе открит от един английски моден канал и песента беше в класацията топ 20 на най-фешън клипове, заедно с Бионсе и Лейди Гага... . Но от друга страна последният ми албум беше пуснат в интернет на поне 40-50 места - заедно с всичкия снимков материал, текстове, инструментали - веднага след пускането му на пазара.

Чувства ли се ограбен един творец в такъв момент?

- Разбира се. Ако 50 хиляди решат да купят албума, а 200-300 хиляди го свалят от интернет просто всичко се обезсмисля.

Какво се случва на българската поп сцена? Защо от толкова много време няма истински хит?

- Не бих казала, че няма популярни песни, които да се въртят. Но липсата на национална музикална телевизия каквато беше ММ играе голяма роля. Тази телевизия беше много ценна за музикантите, защото им оказваше изключителна подкрепа, излъчвайки новите им песни и клипове. Освен това, в последните години много от изпълнителите спряха да работят, защото както е ясно, няма как човек да се издържа от музика в България. Малко останахме... Показателно е, че за миналата година бяха издадени само два поп албума – на Графа и моят. Само преди пет-шест години бяха издавани по тридесет албума годишно.

Като стана дума за тези музикални риалити формати – според Вас те имат ли почва в България? Имат ли бъдеще участниците в тях?

- Обикновено точно преди финала отпадат най-добрите. Неясно защо остават далеч не най-талантливите. На победителите все им липсва онази специфична характерност, от която се нуждае всеки, който се изявява на сцена. А публиката, която ги избира, вероятно има нужда да се отъждествява по някакъв начин с идола си, защото не може да възприема различните от себе си. Може би това е част от формулата на тези формати.