- А случвало ли ви се е да играете с някого, например Ромео и Жулиета, и след това да станете двойка в живота?

Иво: Трябва да ни питаш след края на Star Machine (смях).
Лидия: Хм, аз не съм имала такъв случай.

- Щастлив човек ли сте?

Иво: Да.
Лидия: Да.

- Какво значение имат парите за Вас?

Иво: Нямат.
Лидия: Имат, имат значение. Парите са необходимост. Но са средство, а не цел.

- За какво се молите най-често?

Иво: За любов.
Лидия: Да имам сили да прощавам.

- Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Иво: Е, сега... (пауза) Добре де, откраднах дъвка в магазина... Аз бях!
Лидия: Аз съм крала книжки, спокойно! (смях)

- Какво не можете да си простите?

Иво: Че откраднах тази дъвка и не казах „извинявай“.
Лидия: ...И аз тези книжки, по дяволите...!

- Кое е най-голямото Ви постижение?

Иво: Star Machine!
Лидия: Според мен да мислиш за настоящето е най-голямото постижение.

- С какво печелите хората?

Лидия: Той – с чаровна усмивка!
Иво: А тя с нейните приятни, топли, меки и нежни устни!

- Коя е най-голямата Ви загуба?

Иво: Имах куче, казваше се Бим. Наричах го Бим – черното ухо, защото едното му ухо беше черно. Той не можеше да се храни и го застреляха с пушка. Беше много тежко за мен.
Лидия: Слава Богу, нямам толкова трагична загуба.

- За какво тъгувате?

Иво: За Бим!
Лидия: Когато нараня приятел, близък, човек, когото обичам – тогава тъгувам.

- Кое е непростимо?

Иво: Всичко може да бъде простено.
Лидия: Може би, ако убият детето ти, наистина е непростимо. Може би има много непростими неща, но трябва да се прощава, защото иначе човек живее в ад.

- Коя е любимата ви дума?

Иво: Обич.
Лидия: Любов.

- Коя е книгата, която е променила живота ви?

Иво: Първата книга, която прочетох беше Спартак и много ми хареса. Оттогава обичам да чета.
Лидия: Тази, която ме впечатли наскоро е за толтекската философия за живота. Казва се Гласът на знанието. Може да прозвучи тъпо, но тази книга ми даде ключови неща, които ми помогнаха в различни ситуации в живота.

- Когато се озовете пред Господ какво ще му кажете?

Иво: Човек всеки ден е пред Господ и всеки ден всяко нещо, което казва го казва на Господ. Според мен мълчанието е по-съдържателно от говоренето. Няма нужда от думи.
Лидия: Аз съм съгласна с Иво, че всеки ден трябва да се говори с Господ.