Турските сериали се оказаха доста доходоносен бизнес в южната ни съседка. Само за тази година индустрията край Босфора е спечелила над 60 милиона долара приходи от износа на филми, съобщава Хюриет дейли нюз.
 
Сериали като Великолепният век и Забраненият плод чупят рекордите по зрителски интерес в страните от Близкия Изток и Северна Африка, като освен че носят приходи в Турция, те увеличават влиянието на страната в региона чрез „мека власт“, посочва изданието.

Първият, нашумял у нас, бе Перла, а най-гледаният – Листопад.  Сценарият на втория е по мотиви от едноименната книга на турския белетрист и драматург Решат Нури (1889-1956), станал прочут с романа си Чучулигата.

Други хитови сериали, любими на българските зрители, са пионерите 1001 нощи, Мелодия на сърцето, Гордата Аси и Сълзи над Босфора, сега погледите събират Златната клетка, Малки тайни, Мечтатели и Двама завинаги.

Хит са и две криминалета – култовият Арка Сокаклар (Опасни улици), който разказва за живота на екипа на Татко Раза в централното полицейско управление на мегаполиса Истанбул, и тежкомафиотският Долината на вълците, където добрите ги няма, има само лоши, които бродят сред мрак и леки жени.

Турски сериали се излъчват и в много страни от Централна и Източна Европа, сред които Сърбия, Хърватска, Чехия, Румъния, Полша и Унгария, както и в Далечния изток - Малайзия, Индонезия, Тайланд, Сингапур, Япония и Виетнам.

Скритата идея на комшийското кино всъщност е да покаже страната си като по-светска държава, която не е с двата крака в Анадола, а е с единия в Европа.

Затова в тях може да видите немислимото доскоро табу – женски маникюр, голи крака в сандали, боядисани коси, татуировки и пиърсинг, както и бурен нощен живот.

„Цената на епизод от определени турски сериали варира между 500 и 15 000 долара“, казва ръководител на Калинос холдинг, който осъществява около 80 на сто от износа на турски сериали в чужбина Фърат Гюлген,.

Списание Тайм определи наскоро износа на турски сериали като „тайната на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган“.