Силвестър представи Alchemista в...

Мария Силвестър представи в най-ексклузивния у нас...

Престъпление е да караш пиян и то за...

„Димо е голям пример как човек, който сбъдва мечтите си,...

ЕМИЛ ДИМИТРОДИМИТРОВ САМО ЕДИН ЖИВОТ

отпечатай новината

21.01.2012 10:22 | Видян 18825 пъти | Гласували 1

ЕМИЛ ДИМИТРОДИМИТРОВ САМО ЕДИН ЖИВОТ

 ЛОРД ЕВГЕНИ МИНЧЕВ:ЕМИЛ ДИМИТРОВ МЕ ДОВЕДЕ В СОФИЯ

Лорд Минчев, какво Ви свързваше с Емил Димитров?

- Това е първата ми среща с голяма българска звезда. Всъщност, Емил по някакъв начин беше и световна звезда, предвид факта, че световно известни изпълнители пееха негови песни, а в някои държави се издаваха грамофонни плочи с неговите изпълнения. Запознах се с Емил в Пазарджик, където живеех и мисля, че годината беше 1981. Никога няма да забравя импозантния Васил Андреев - негов импресарио и текстописец. Той ме въведе в апартамента на Емил, който изглеждаше мъничък и слаб, един такъв безпомощен… Беше с поло и тесни панталони. Това се случи в хотел Тракия в Пазарджик. След това се видяхме отново в София, когато Васил Андреев ме покани да живея у тях, за да се грижа за леля му. Емил идваше често на Ангел Кънчев 33 или пък ние с Васко отивахме във вилата в Княжево. Това бяха моите първи уроци по стил и първите докосвания до лукса. Въпреки вероятните подозрения, че с Емил сме имали определени отношения, това не е вярно. Двамата с Васил бяха изключително коректни и отлични приятели.

Вярно ли е, че той и неговият Васил са били първите хора, които са Ви подали ръка в София?

- Ако не бяха Васил Андреев и Емил може би нямаше изобщо да съм в София. Тогава времената бяха трудни, особено да се заживее в столицата без жителство. Васко направи невъзможното, за да узакони моя престой, но имеше един малко увреден психически според мен съсед, който по вика милиция, после писа писмо до майка ми и така се наложи
да стана ватман. Като подаване на ръка приемам също и достъпа до толкова много актуални тогава звезди като Марги Хранова, Кристина Димитрова, Росица Кирилова…Спомням си, при едно гостуване на Роси и съпруга й Георги Начев у Васил, аз им направих пица с аншоа. Бях я прегорил, но те си я изпапкаха. Чрез Васко и Емил за първи път видях
наживо Йорданка Христова, която беше известно време председател на Клуба на естрадните звезди или нещо подобно, което пък беше инициирано от Васил. Или беше пък обратното…

Вярно ли е, че по онова време сте чистели входове, за да преживявате?

- Всъщност, чистех входа на улица Ангел Кънчев 33, в който живееше Васил Андреев. Нека уточня, че аз не живеех в самия му апартамент, а в един таван над него: не повече от 2 квадратни метра. Васил се смееше и казваше - Генчо, ако се надървиш тук, не можеш да се обърнеш на другата страна. Толкова тясно беше там. Освен чистенето на входа, имах
грижата за разхождането на неговата болонка Галя, както и за храненето на леля му Албина, която почина на 90 и няколко години. Пазарувах, носех разни неща до Концертна дирекция, понякога го придружавах по турнета.

Коя история, свързана с Димитров или с дуета му с Васил винаги ще си спомняте?

- Помня, че веднъж Васил Андреев, който пишеше повечетох текстове за песните на Емил, изпадна в творческа пауза.Той знаеше, че пиша стиотворения, много ги харесваше и ми каза: “Напиши текст към тази мелодия и ще ти дам 30 лева”. Така се роди песента Автографи, която не стана много популярна, но беше в един от силните албуми на Емил - Акордеон. Емил малко пипна текста и така се оказа негов автор. За мен беше огромна чест, че един ватман може да
диша въздуха на такава величина. Друга интересна случка беше с Васил, който тръгна сам за Горна Оряховица и ми се обади след 2 дни да взема влака и да му донеса обувки, че му ги били откраднали. Намерих го, завалията, в една кръчма. Плащаше и пиеше и какъвто беше едър, едва го заведох до гарата. Там един милиционер ни спря, че Васко
малко говореше на висок глас. Васко го дръпна настрани, каза му нещо и ни пуснаха. В купето за София разбрах, че му
се е представил за полковник от службите. Голям смях.

Мнозина бяха изненадани, че Вие единствен канехте Емил Димитров в най-лошата му форма в средата и края на 90-те на партитата си...

- Лошата форма на Емил в последните му години идваше от любовта му към водката. Той живееше изолирано и ако съпругата му Мариета и Васко не му казваха кой ден и коя година е, щеше да мисли, че Вълко Червенков е на власт. Той беше едно огромно бебе. Беше звезда от старомоден тип. Не напускаше вилата си, ако не се налагаше да пътува. Всичко се случваше там, той казваше - това е Кралство Княжево. Емил идваше на моите партита и винаги беше най-специалният ми гост. Хората го обожаваха, но и бяха малко изненадани от вида му. По-някога беше съпровождан от неподходящи хора, които му придаваха незвезден вид. Това все пак оформяше и неговия личен образ.

Кое в крайна сметка довърши големия певец?

- Преди до почине, Васил Андреев написа едно невероятно стихотворение, в което накрая се казваше: „А смъртта е липса на други желания…” Не зная дали желания липсваха у Емил или начините и средствата да ги осъществи. Може би се беше намерил за ненужен, за демоде, за нещо извън борда. Това в никакъв случай не беше така, макар да мисля, че и Лили Иванова беше изпаднала в едно ретроградно положение. Но ето, тя се възстанови и оста- на и до днес грандиозна по своя си начин.

В мемоарите на Лили Иванова той е обрисуван най-меко казано скандално. Как се отнасяте към подобно поднасяне на спомен за най-голямата ни легенда? Честно ли е да го запомним, какъвто го е опи- сала - нещастен алкохолик, гей...

- Не съм чел въпросната книга, но ако го е описала така, значи заслужава кастрене. Бях чувал, че се изказва ласкаво за него, тя дори пее една прекрасна негова песен Само тази нощ. В тази връзка, никак не харесвам, че се показват снимките на Емил, след като получи парализата на лицето. В един клип е показан немощен, непълноценен и тъжен, което не допринася нито за успеха на клипа, нито за паметта на звездата. Емил трябва да бъде запомнен с прекрасната си усмивка, с подредената перука, със звездната си стойка, която понякога имитирам, хей така, за да си го спомня… Медиите имат дълг към Емил Димитров и никога не е късно да го изпълнят или да започнат да го изпълняват.

Какъв ни е проблемът, та не почитаме мъртвите дори?

- Когато не почиташ живите, как да почитащ мъртвите? Няма- ме вяра в Бога, основна реплика ни е: „И какво като е Емил Димитров, какво като е Иван Вазов…” Не почитаме родителите си, учителите си, инвалидите си, ветераните ни от войните…

Знае се, че сте най-добрият имитатор на гласа на Емил Димитров. Възползвате ли се от този факт?

- Още когато пребивавах в компанията на Емил и Васко, ме караха да пея пред тях и падаше голям смях. Също така имитирам Бисер Киров, Христо Кидиков, Мишо Йончев… От 1986 година почти до 1989 –а участвах в шоуто на Еди и Зоя Казасян, където имитирах всичките тези певци. Публиката ме връщаше винаги на бис. Сега, когато пея на някое парти, завършвам с Моя страна, моя България и изправям хората на крака. Казвам им - нека с тази песен да си спомним за великия Емил Димитров и понякога се разплаквам.

 

продължи >>

<< назад

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !