НАЙ-НОВИ
Силвестър представи Alchemista в...
Мария Силвестър представи в най-ексклузивния у нас...
Престъпление е да караш пиян и то за...
„Димо е голям пример как човек, който сбъдва мечтите си,...
ЕМИЛ ДИМИТРОДИМИТРОВ САМО ЕДИН ЖИВОТ
21.01.2012 10:22 | Видян 18828 пъти | Гласували 1
ЕМИЛ ДИМИТРОВ-СИН: ПРЕДИ ДА СИ ОТИДЕ, СИ ПРОСТИХМЕ ВСИЧКО
- Вие дълго бяхте в сянката на баща си. Едва преди няколко години се заговори за Вас. Кой е Емил Димитров - син?
- Цял живот ще нося неговата сянка със себе си, това е неизбежно. По принцип не съм привърженик на медийните изяви, защото доста често се спекулира със слухове, с инсинуации, дори с черни, а не просто жълти клюки. Възпитан съм да не обръщам внимание, да си нося кръста и много-много да не се притеснявам за тези неща.На 14 години започнах да работя Свирех по нощни заведения. Ходех и на училище. Завършил съм ударни инструменти в Музикалната академия. Общо взето се издържам сам от 16-годишна възраст. Не съм спирал да работя. Дори когато бях войник, втората година бях в София, бягах от казармата, за да работя вечер като сервитьор. Бил съм бояджия, барман, водопроводчик. Не ме е било страх от работа. Винаги съм знаел, че няма да умра от глад, защото не съм мързелив. Сега заедно с екип от професионалисти разработвам проекти за информационно развитие на страните от бившия соцлагер. Продължавам да свиря за удоволствие. Ще започна да се занимавам отново сериозно с музика, когато имам пари за собствен симфоничен оркестър.
- С какво са свързани първите Ви детски спомени?
- Има един спор в семейството. Аз твърдя, че помня от две годишната си възраст. Никой обаче не ми вярва, а аз постоянно настоявам, че имам спомени от много ранно детство. Особено за баща ми. Аз съм му се възхищавал и съм го боготворял Той винаги е бил звездата, дори вкъщи му викахме Владиката. Той много обича чистотата, у дома не даваше прашинка да падне. Когато се връщаше от турне, се започваше едно невероятно чистене. И тогава една приятелка на баба ми, която е присъствала на нашето лъска- не, казала на майка ми: „Чедо, чедо, ние така едно време чистихме у нас, когато щеше да идва владиката”. Оттук му излезе и прякора. Нямам лоши спомени от него.
Само веднъж съм удрян от баща ми Това се случи на морето, бил съм на 4-5-годишна възраст. Събрах няколко деца и ги заведох да ги почерпя за рождения ден на братовчедка ми. Изчезнахме от погледите на родителите и точно тогава съобщили, че са намерени две удавени деца.
Настанала луда паника, нашите ни търсили цели два часа. Много притеснени ни намериха в едно крайбрежно заведение да ядем пастички и да пием кола. Тогава изядох първия и последен шамар в живота си от баща ми. Никога повече не ме е удрял, а и аз бях добро дете. Въпросът с възпитанието при моето израстване като личност беше изцяло
проблем на майками, за което съм й изключително благодарен. Баща ми е бил по-да-леч от мен. Но това, което си спомням е, че никога не ми се забраняваше нищо. Имахме си желязна уговорка. Ако кажа, че се прибирам в 12 часа, трябваше да се върна в 12. Ако закъснеех, вече имаше проблем. Аз пропуших много млад, на 13 години. За онова време
беше просто безсрамна постъпка. Тогава единодушно решиха, че щом съм решил да пуша, мога да го правя и пред тях. Винаги аз съм си избирал приятелите, никога не съм бил насочван към някаква социална прослойка.
- Никога ли не сте търсили помощта на баща си или начин да се възползвате от името му?
- Аз съм много горд. На времето имахме едно охлаждане на отношенията и аз реших да си вървя по собствен път. Никога не съм търсил помощ от него. Името му ми създаваше много повече проблеми и са ми приписвали качества, които не притежавам.
- В тази връзка искам да ви попитам, какво е усещането да си син на човек, който има различна сексуална ориентация?
- Уважавам избора на баща си. Това е неговият начин на живот. На мен лично не ми пречи. Приемам различните видове любов, стига да не бъде прекалено и демонстративно. Тази тема за мен не е табу. Пречело ми е дотолкова, че са приемали и мен за такъв. Наричали са ме и леке. Хората, които ме познават знаят, че съм хетеросексуален, а тези които не ме познават и твърдят обратното за мен, прос- то не ме интересуват.
- Преди инсулта на баща Ви , имахте идея да запишете заедно албум?
- Имаше и продължава да има. Но за съжаление още не може да се реализира. Вече мислим какъв тип музика може да направим. За съжаление аз пея ужасно фалшиво. Ще помогна на баща си, с някой аранжименти песни. Нахвърляли сме няколко проекта, но нищо не е в готов вид. Албумът ще се продуцира от фамилията, защото баща ми е бил доста пъти лъган в тези начинания. Много е доверчив и затова никога не е имал подписани двустранни договори. Желаем да направим нещо, защото тази година той навършва 60 години и има 40-годишен творчески юбилей. Ще направим няколко клипа, защото нито една негова песен досега не е филмирана. В момента се пише книга за неговия живот Освен това сме в преговори със спонсори, за да можем да направим един документален филм за Емил. Идеята е във филма да бъдат включени интервюта с Алла Пугачова, ШарлАзнавур и Андриано Челентано. Искаме да издадем и диск със златните хитове на Емил Димитров. Не сме доволни от старата компилация. Мислим да направим едно или две нови парчета и се надявам да станат.
- Как приемате нападките срещу майка Ви и обвиненията, че е ограбила баща Ви, а сега се възползва от здравословното му състояние, за да го накара отново да живее с нея?
- Това с банковите сметки е една спекулация. Истината е една - има съдебно решение и майка ми е оневинена Това е минало и нито Емил го коментира, нито тя. При положение, че те не го разискват и са се разбрали, не знам защо другите трябва го правят. Здра- вословното състояние на Емил е много стабилно и не може да бъде използвано. На мен ми е много по-лесно да се грижа за тях, когато са заедно. А и имат нужда да общуват, те си имат общо минало. Все пак са били женени двайсет години.
- Вие живеете заедно с баща си и майка си. Как се спогаждате?
- А, то се говори, че ние с Жаклин сме ги заключвали и не сме им давали храна. Даже моите приятели ми казват, че постоянно четат такива неща и ме питат: „А бе, Емо какви са тия неща. Не можем да повярваме”. Но и те ме питат, за да се уверят, че това са измислици. Малки недоразумения и дрязги е имало, това е нормално, когато на едно място живеят две поколения. Аз не го намирам за нещо фатално и страшно. Къщата ни е достатъчно голяма, за да могат да живеят две семейства. А това, че някой не уважава човешките чувства и ценности и си позволява да създава истории, просто не ме засяга. При нас всичко е о’кей.
- Очаквате ли наследник?
- Това е божа работа. То ще се чуе, но още е рано.
- Какви са отношенията на Жаклин с баща Ви?
- Много добри, свикнаха един с друг. Дори му е мъчно, когато излизаме и го оставяме сам. Ток иска да си говори с нас, да му правим компания. Просто в момента всичко е идеално. Между Жаклин и майка ми понякога възникват спорове. Ама то коя ли свекърва и снаха се разбират. Нормално е да има недоразумения, но се понасят. Обикновено когато има конфликти, те не са директни, а чрез мен. Аз съм буфера. Когато се оженихме, едно от условията ни беше никога да не се развежда-ме. Ние и двамата сме възрастни хора и сме надживели грешките си. Глупаво е да се ожениш и да се разведеш, а още по-глупаво отново да се ожениш.
- Не Ви ли се искало да напишете книга за Емил Димитров, за фамилията?
- Рано е още, а аз още нямам време да пиша мемоари. Но имам какво да кажа. От това ще се получи един перфектен сериал, ако някои пожелае да го филмира.
- Какво никога няма да забравите за баща си?
- Винаги пред очите ми е сцената, как той сяда зад пианото и действително за секунди ражда песен, която се помни и пее. В спомените ми ще остане и една случка от годините. когато бях бурен младеж. Една вечер се бях напил и той ме посрещна на вратата Толкова се притесни, че направо изтрезнях. Питаше медали ми е лошо, предлагаше ми аспирин и през 15 минути ми задаваше вьпроса защо съм се наредил така Това са две неща, които никога няма да забравя.
- Кога Ви е липсвал?
- Не знам. Имало е такива моменти, може би. когато сме били разделени в дадени наши решения и действия. Тогава съм искал да бъда до него, но пора- ди гордост или нещо друго не съм бил. Може би е имал нужда от мен. Когато нашите бяха разделени аз избрах страната на по-слабия - на майка ми. През годините бях с нея. В момента, в който Емил получи инсулта аз се отзовах веднага, защото тогава той вече имаше нужда от мен. До тогава винаги е имало много хора около него. А и имахме някои разли- чия в начина на мислене и живот.
- Как семейството приемаше връзката му с Васил Андреев?
- Тази история е доста по-стара от мен. Тяхното приятелство започва още когато Емил е бил войник, а може би и преди това. Връзката им винаги е била мно- го силна. Васил изигра огромна роля в живота на Емил и във всички интересни събития, които се случиха през годините. Когато Емил получи инсулта, аз не бях уведомен от Васил. Пак ирония на
съдбата беше, че в този момент майка ми беше в „Пирогов“ за една лека операция. На следващия ден звъня на нея, за да попитам как е минала операцията и тя ми каза, че баща ми е получил инсулт. Имах някои проблеми с Васил, но за покойник или нищо или само добро. Аз съм убеден, че всичко се връща на тоя свят. Човек трябва да живее достойно, да има някакъв морал. И без това сме станали прекалено много вълци, развиваме се почти като в романа на Виан.
- Това означава ли ,че Вие сте простили всичко на баща си?
- Да. Всичко съм му простил, и той на мен. Въобще всички сме си простили. Вървим към хепиенд. Спазваме холивудския принцип. Имахме всичко - любов, омраза, измама. Може би ще излезе добър филм. Просто трябва да обичаме хората, които ни обичат. Няма нищо по-хубаво от това да направиш нещо за някои, които обичаш. На финала всички сме равни, всички сме по пол. А е много хубаво да обичаш и да бъдеш обичан.
свързани новини
ЛОРД ЕВГЕНИ МИНЧЕВ:ЕМИЛ ДИМИТРОВ МЕ ДОВЕДЕ В СОФИЯ
Евгени Минчев с плочи, вместо чинии на гала за Емил Димитров
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !