Британката Линдзи Келк стана световноизвестна с поредицата „Аз обичам...“ (ИК „Кръгозор) - обяснение в любов на младата писателка към някои от най-красивите градове в света. Читателите на „Аз обичам Ню Йорк“, „Аз обичам Холивуд“ и „Аз обичам Париж” се влюбиха в забавната и понякога непохватна Анджела, която притежава умението винаги да се забърква в невероятни истории.

Сега ще имат възможност да надникнат в списъка със задачи на една наскоро изоставена жена в новия самостоятелен роман на авторката „Нещо неприлично скъпо”. Линдзи Келк безкрайно обожава Ню Йорк. Харесва й да живее в Голямата ябълка, но й липсват английските кексчета, Лондон и пиенето на коктейли с джин и сок от бъз в компанията на приятели.
Не задължително в този ред. Когато не пише, не чете или не се отдава на нездравословни количества телевизия, Линдзи обича да носи обувки, да пазарува обувки и да критикува обувките на другите.

Обича да седи на бюрото си, да пише на компютъра си и да се взира през прозореца в Ню Йорк. Може би и затова често сравняват начина й на живот с този на Кари Брадшоу от „Сексът и градът”.

„Наскоро с приятелките ми обсъждахме сериала и очевидно ми приписаха ролята на Кари. На пръв поглед трябва да призная, че има прилики между нас двете. Аз пиша и Кари пише, аз обичам обувки и Кари обича обувки. И двете живеем в Ню Йорк. И двете имаме странни случки от любовния си живот, които биха накарали косите на майките ни да побелеят.

„Сексът и градът” направи на всички ни лоша услуга – създаде много фалшиви очаквания на младите момичета за живота в Ню Йорк. Всички се преместихме в града, за да преследваме мечтите си.

В края на краищата колко трудно можеше да е? Кари се мотаеше из града и пишеше една мижава колонка на седмица, но успя да си извоюва място в Горен Ийст Сайд и да поддържа скъпото си хоби за обувки, което би разорило повечето от нас за съвсем кратко време.

Но след като съм тук повече от две години, искам да разясня някои неща за всички бъдещи нейни последователки, защото – честно казано – някой трябва да сложи един филтър за реалност на този сериал. Не искам да виждам още една двайсетинагодишна девойка да разкъсва кредитната си карта на две, обляна в сълзи, пред съседната закусвалня.

Първо, Ню Йорк е наречен „Градът, който никога не спи” с основание. Защото няма време да се спи. Когато не работиш до пълно изтощение, за да си позволиш съсипващия наем, ти остава съвсем малко време за срещи с приятели и с гаджета – за тези, последните, ще кажа нещо по-късно.

Всекидневието ми следва един направо военен режим, благодарение на който не забравям, че все пак трябва да се спи и яде, за да оцелееш. Второ... Сещате се за онзи симпатичен апартамент на Кари в Горен Ийст Сайд с дрешника. Сега го забравете. Намерете си съквартирантка или две, потърсете нещо прилично за живеене в Бруклин и приемете, че в един момент ще трябва да направите избор между пътуването с метро или това да имате баня. Аз нямам баня.

По същия начин както с апартамента, историята с обувките е доста пресилена. Наскоро направих ипотека на живота си, за да си купя чифт Кристиан Лубутен, които да нося по време на обиколката за представянето на „Нещо неприлично скъпо”. Беше ми нужен един час, за да се реша на тази покупка инвестиция и да се разделя с парите си, докато най-добрата ми приятелка заснемаше събитието за бъдещите поколения. С тези обувки, разбира се, не може да се ходи – потвърждавам, че ме превърнаха в инвалид. Тоест от луксозен чифт дизайнерски обувки се превърнаха в най-скъпите домашни пантофки, които някога съм имала.

Животът като Кари Брадшоу е забързан, забавен и вълнуващ, но с много повече евтини готови храни, най-вече спагети, и с много по-малко пазаруване в скъпарските магазини.
 
"Сексът и градът" е високи токчета, ресторанти, таксита и много лични драми. Моят Ню Йорк е ботуши, купони, метро и повече смях и аз го обичам заради това.

Той е моят дом, моята мечта и не възнамерявам скоро да го напусна. И така, макар моят Град да не е толкова тузарски като този на Кари - нито пък обувките ми, като стана отново на въпрос, но въпреки това всеки ден е изумителен. И не бих заменила бруклинската си бира за целия „Космополитен” на света.