В агенцията “Хай левъл” на Петър Генадиев, откъдето тръгват всичките ни първи топмодели след 1992 година, Жени Калканджиева в никакъв случай не е звезда. Тя не може да се мери по правилност на чертите с неповторимата Албена Ценева.

Разбрала, че няма да може лесно да се наложи у нас, тя решава да си пробва късмета в чужбина. На 17 се озовава сама в Милано без да зане езика и без пукната лира.

Пробва се за модел. Общо взето стига само до букови снимки (бук е фотоалбумът, който всеки модел носи със себе си на всеки кастинг). Дивата по онова време софиянка попада в световната столица на модата в изключителен момент – от една страна това е златната ера на супермоделите.

Клаудия Шифър, Синди Крауфорд, Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста, Наоми Кемпбъл са кралици на целия шоубизнес заради невероятния интерес към ревютата и лайфстайл списанията в годините на икономически бум. От друга страна през 1993 г. и следващите няколко години е най-силният разцвет на италианските стилисти. Те детронират французите от водещата позиция в бранша и ги запращат в небитието.

Парите засипват и на едните, и на другите. Но не стигат до Жени. Тя е една глава по-ниска от кобилените, които са на мода. И на всичкото отгоре не владее езици, докато повечето милански моделки приказват свободно английски, френски и италиански.
 Нашето момиче

живее в слугинската стая

над пицария и само може да мечтае за успеха на някои българки на миланския подиум: дефилиращата и оженила се за богат футболист Албена Петрова, любимката на Армани Калина Найденова, Ралица Балева, снахата на комунистическия партиец Милко Балев, която е сред фаворитките на Ферре.
 Те са истински топмодели. Вярно, супермодели като световните имена не са, но печелят много и се радват на всеобщо обожание. А

за Жени остават трохите

Калканджиева се чуди защо й е било да напусне училище, напук на майка си, която е учителка и едва й урежда да завърши съответния клас като частна ученичка.

Според легендата, всъщност в Италия я бил прокудил самият Жоро Илиев – тогава малкият брат на императора на ВИС Васил Илиев, защото не можела да направи крачката и да заживее с него. Рекъл й: “Смей да се върнеш в родината, ще ти се види тясна”.

Все едно, Жени се завръща в България. Както се казва, попада на хора и още през следващата 1994 г. тя вече е собственик на модна агенция. Бързо преодолява ревността на учителя си в професията Петър Генадиев, който дотогава общо взето е единствен реален играч на пазара.

Скоро Жоро й прави конкуренция като взема Дим Дуков да направи алтернативна агенция за модели с жена му Мая – също манекенка, неуспяла при това. Ала на Жени й хрумва гениална идея как да се отличи от конкуренцията.

Заедно с нейната съдружничка Вили Зафирова,

по-късно заживяла в Канада, си поставят целта да превземат конкурса “Мис България” и да му дадат каноничен статус. Преди да атакуват, името на фирмата им “ВиЗаЖ”, което е комбинация от техните инициали, а на френски се превежда като “лица”, е превърнато в национален бранд.

Първата им стъпка е победата на Жени Калканджиева на конкурса през 1995 г. Втората е невероятното й класиране в десетката на “Мис Свят” в Сън Сити, ЮАР.

Третата е вземането на линценза за провеждане на конкурса за национална кралица на красотата. Нещата стават още по-лесни, защото през 1997 г. след неизяснен и до днес атентат пред дома му в “Лозенец” загива тогавашният организатор на състезанието Васил Папазов. Самият той е взел правата след дълга и недотам честна борба с алтернативен продуцент, което довежда до взрив в зала “Универсиада” точно по време на “Мис България”. Изобщо, мътна и кръвава!

Така през 1998 г. Жени става организатор на конкурса. Ала и вдовицата на Папазов – също бивша манекенка на име Ирина, не иска да се остави, понеже трябва да изкарва по някакъв начин своята и на детето си прехрана. Тя намира опора в начеващия тогава