каквато по онова време действа у нас, ала смъртта през 1993 г. спасява генерала от възмездие. В същото време срещу него започва следствие и по делото за далаверите във фонд 1300 години България. В него се съдържат данни за извършено длъжностни престъпления и подкупи от о. з. ген.-полк. Мирчо Спасов. През 1982 обаче протежето на Живков изобщо не е сред разследваните. Все пак сатрапът губи партийния си пост.

Така се връщаме към делото, за което писахме миналата седмица. През 1977 към МВнР е създадена служба "Културно наследство" със секретно решение на Политбюро. Мирчо Спасов оглавява стратегическия отдел "Загранични кадри" в ЦК. 2 години генералът харчи безотчетно десетки и стотици хиляди. "Винаги съм разполагал с огромни средства в левове и валута.

Много съм ходил в командировки", не отрича пред следствието Мирчо Спасов. През 1977 малкият му син на Румен - бъдещ бос на Виденовия приятелски кръг "Орион" е уреден на работа и заминава за Лондон като културен аташе да придобива ценни предмети по линия на "Културно наследство".

Интимната му приятелка Захаринка Костова я изпраща в командировка до Бразилия, покрай която възникват

съменения за златна контрабанда

по думите на тогавашния заместник-министър на външните работи Живков Попов. Спасов й купува чрез "Културно наследство" дървена къща, която е сглобена до неговата вила в месността "Мечката" край Самоков, където са комшии с враговете си Луканови. „Техниката, дрехите и другите екстри от света на гнилия империализъм, с които фамилия Спасови се обзавежда, не се броят”, пише в добавка Христо Христов.

Бившият зам.-министър на външната търговия Георги Вутев, съден по процеса Живко Попов, който апропо е оправдан след 1990 г., описва Спасов от това време като: "Властен и решителен, и добре използващ методите на интригите. Толкова зъл и отмъстителен човек, че чак Милко Балев му имаше страх, който се считаше за най-близък на Тодор Живков".

„В разгара на дейността на служба "Културно наследство" Мирчо Спасов завърта и черна търговия със злато. Той привиква Георги Вутев в кабинета си, където му показва куфарче натъпкано с 6-7 кг. златна бижутерия и му нарежда чрез директора на "Кореком" Димитър Желязков стокатае да бъде продадена без да се шуми в магазините на "Кореком", а средствата да бъдат преведени на фонд "1300 години България", пише Христов. "Отказах, защото разбрах, че златото е внесено без знанието на БНБ и се обадих на ресорния си ръководител Андрей Луканов, зам.-председател на МС", заявява пред следствието през 1990 Георги Вутев.

Луканов е видял куфарчето и се е свързал веднага с Людмила Живкова, като й разказал за случая, молейки я да не се работи по този начин, защото фонд "1300 години България" щял да се компреметира. Златото е върнато в "Културно наследство", но след няколко дни доверен човек на Спасов се появил с куфарчето при шефа на "Кореком" и Вутев бил принуден да нареди на директора да се реализира продажбата на златото по законен път.