Марио Гиргоров е единственият хитов български композитор в света. И го доказва фактът, че е първият през 21-и век с премиера в Кан, където мина по червения килим, редом с Никол Кидман, Матю Маконъхи, Джон Кюсак, Зак Ефрон. А името му във фестивалните плакати е над тези на холивудските суперзвезди в общия им филм Вестникарят.

Неслучайно Марио от София, който е истински син на света, живял на четири континента, работи активно в Холивуд и вече е сред лидерите в своя бранш в киноиндустрията. Когато влиза в павилиона на Балканите, част от който е и българският щанд в Кан, няма кой дори едно „Добър ден” да му каже, нито пък до поговори с него за лобиране в Холивуд.  Само ние сме на линия да си поговорим с него за звездите, филмите, за България и малко за джаз.

Господин Григоров, как попаднахте в екипа на най-хитовия филм на 65-ия фестивал в Кан – Вестникарят?

„С връзки”. Шегувам се, разбира се. Просто отдавна работим с режисьора на филма Лий Даниелс. Той ме покани. Работихме бързо – 3 или 4 месеца. Получи се интересен филм.

Как се пише музика за холивудски хайклас филм – разказват Ви историяята или гледате материал от снимките и така се вдъхновявате?

Обикновено започвам да работя върху историята, залегнала в сценария. Идеите ми за музика започват да идват, но обикновено гледам и заснет материал. В случая с Вестникарят заминах от Лос Анджелис, където живея за Ню Йорк, където работиха колегите, за да видя целия работен материал в едно почти насипно състояние. Това ме осени с много нови идеи и бързо написах темите, които чувате във филма.

Ретро ли е духът на тази музика?

Малко ретро в стила на 60-те години, но звучи също така и модерно – нещата са свързани, а това не е лесна работа. Обикновено се получава трудно.

Вероятно този филм ще бъде наричан „завръщането на Никол Кидман”. Хубав ли стана по Ваше мнение?

Знаете ли, понякога човек има предчувствие за успех, което се оправдава. От самото начало ми хареса това, което видях, че се работи. И да, Никол е страхотна в този филм, наистина се завръща в голямата игра. Ако въобще я е напускала...

Познават ли се хората в един толкова звезден екип на първокласен холивудски блокбъстър или само си се представяте един друг?

Обикновено ме запознават с артистите, когато ме повикат да наблюдавам снимките на един филм. Смятам, че това е много важно, за да има хармония в очите на зрителя.

Важно е изграждането на емоционална връзка между хората, които създават филма. Обикновено това ме кара бързо да напиша мелодиите и нещата стават перфектни.

Имали ли сте случай някой голям актьор да Ви дава идеи или направо да се бърка във Вашата работа?

В момента работя по един проект – Beyond на НВО с Джон Войт, който определено е голям актьор. Цял месец се виждахме всеки ден и той работеше заедно с мен по музиката за този филм.

Колко филма правите на година?

Мисля, че са седем или осем всяка година.

Не направихте ли достатъчно, за да заслужите Оскар?

Нямам оскари още, но скоро чакам...

Кои са следващите Ви хитове?

В момента много активно действаме с Уорън Бийти, с когото ще работим по негов филм. Имам ангажимент и към следващия филм на Лий Даниълс, който по време на фестивала в Кан беше анонсиран като проект. Икономът разказва историята на няколко президенти и на Белия дом през погледа на техния основен прислужник.

В главната роля ще бъде Форест Уитакър, заедно с Опра Уинфри.  Матю Маконъхи ще бъде нашия Кенеди. Джон Кюсак влиза в кожата на Никсън. Джейн Фонда е Нанси Рейгън. Куба Гудинг Джуниър, с него и Хелън Мирън работих по филма Shadowboxer, и Лени Клавиц допълват фантастичния екип.

Очевидно е, че сте стигнали до върха на шоубизнеса, но как тръгнахте?

Бях музикант, пианист, джазмен. Работех за звукозаписната компания Уорнър брадърс.  Но не исках повече турнета, а да правя пари от музика и да си стоя вкъщи. Започнах с реклами в Ню Йорк, тъй като там нямаше композитори. После започнаха да ме търсят от Холивуд и постепенно направих име.

Става ли богат човек като търсен филмов композитор в меката на киното?

Добре се печели, някои композитори са милионери, но това са хора, които са пестили повече. Важното е да имаш хубав бюджет, иначе много време се работи. От парите за музика, определени в даден филм, сигурно една-трета остава за композитора, при това с включени данъци.

И трябва да се има предвид също, че в Холивуд няма нищо сигурно. Разбира се, ако наистина харесвам филма, мога да работя и с малък бюджет, както правят и актьорите. Понякога просто си заслужава човек да си сложи името в даден проект.

Изглеждате истински космополит, сигурно пътувате често?

Цял живот това правя. От 20 години съм в Щатите, преди това 12 години бях в Австралия. Там пристигнах след 4 години в Германия, която дойде след 6 години в Иран.

От дете пътувам по света с родителите си. Но майка и татко са българи до мозъка на костите, където и да са живели. В Америка направих и свое семейство. Всички се занимаваме с музика.

Кой е любимият Ви композитор?

Енио Мориконе, Габриел Йарет, Рахманинов и още много други – аз съм отворен човек. Не харесвам единствено проста музика.

Да не би да имате предвид българската чалга?
 
Чалгата не е лоша, когато е добре направена – може да удари слушателя с много силна чувственост, с емоция.

Това е нов символ на България, а как Ви изглежда тя на Вас откъм къщата Ви в Бевърли хилс?

Много хубава природа.

И жени, както добавя всеки чужденец. Питам Ви по-скоро за онова, което наблюдавате да се случва?

Има надежда работите да се оправят, ала трябва време. Много е интересна България като държава с различна култура. Много е важно обаче хората да съзнават, че не трябва да се вземат всичките работи от Запада. Там има добри практики, но има и много лоши неща, които сякаш българите попиваме по-бързо от стойностните.

Когато си затворите очите и помислите за България, какво виждате?

Витоша...  Пирин.

Сигурно имате някакви идилични детски спомени за София, в която сте родени, но почти не сте живели?

В София, където съм роден, най-много обичам Борисовата градина, която по мое време наричахме Паркът на свободата.

А какво ни липсва на българите, за да успеем?

На българите ни липсва най-вече самоувереност. Трябва да сме наясно, че имаме големи възможности да намерим мястото си в света, особено като култура.

Няма нужда да се самобичуваме. С очите си виждам как излезли от България хора са по-добри като талант и като специалисти от хората в страните, където отиват (в този момент край нас преминава бившата шефка на немския киногигант Бавария филм). А, ето ни и пример – тази жена беше изместена от своя ключов пост в европейското кино от наше момиче.

Коя е любимата Ви българска филмова музика, защото съм убеден, че много филми се помнят именно заради мелодиите от тях?

Не е нещо старо. Последните български филми, които харесах бяха Тилт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Стефан Командарев е впечатляващ кинотворец и искам да работим с него един ден.

Току-що гледах представения в Кан филм за Стоичков. Кой е първият човек,  чието име Ви хрумва, когато ви кажат „българин”?

Баща ми. Най-добрия баща и страшен тромпетист!