Вече седем години черната вдовица Мая Илиева скърби неудържимо за разстреляния си съпруг Георги Илиев.

На 26 май 2005 година неизвестен килър изстрелва фаталния куршум за боса на ВИС-2 и той издъхва, преди любимата му да пристигне в тузарския хотел „Дюн", където е трябвало да се срещнат. Вдовицата така и не излезе от траур като всяка година на Задушница малко след 7 часа сутринта посещава последния дом на Жоро Илиев и оставя там няколко череши, пластмасова чашка жито с малка свещ и 12 кървавочервени карамфила. И тази година Мая не забрави да почете паметта на най-голямата си любов и отиде до черната мраморна плоча, върху която са написани няколко реда от поета Пейо Яворов.

На метри от последното убежище на Главния почива застреляният през 2006 година Иван Тодоров -Доктора. Родителите на боса посещават гроба му на всяка Задушница. Този път обаче за поддръжката на гроба му близките на убития бяха ангажирали човек от персонала на гробищния парк, който
грижливо почисти черната плоча за големия празник. Доктора и Главния бяха почетени и със специален букет босилек с бял надпис „Поклон".

Антон Милтенов - Клюна, който беше разстрелян през юли 2005 г., също остава незабравим за близките си. „Бях тук, защото почиствахме някои от парцелите. Направи ми впечатление още първия път, че гробът на Антон Милтенов се посещава доста често. Онзи ден дойдоха трима мъже, явно близки приятели. Седнаха на пейката и постояха около 20 минути.

Обаче мълчаха, не си говореха. Идва и едно детенце. Оставят му украса за Коледа, яйца за Великден и една кокошчица", споделиха с „България Днес" служителите на гробищния парк в Бояна. „Съпругата на Фатик също съм я виждала, Адриана ли се казваше? Даже веднъж и едната му дъщеря. Мисля, че беше Александра, по-голямата. Плака момичето, тъжно ѝ беше, и на мен ми става тъжно да гледам как тук хората изпращат най-близките си и после идват от време на време, стоят, поплакват и си тръгват", споделят още работниците.

До гроба на Филип Найденов - Фатик се намира и този на приятеля му Алсан.

„Аслан означава лъв на турски. Този паметник е най-големият и веднага привлича вниманието. Но според мен каква е ползата от големи паметници, като тя, болката, е една и съща. А пък така или иначе с времето хората ги отнася животът и забравят да идват", клати глава още продавачка на цветя, която работела в боянското гробище от 5 години.