„Аз съм ходил при всички предишни ръководители на спорта, при държавни мъже и съм искал българските олимпийски шампиони да получават както останалите шампиони по света. Или след като слязат от стълбичката, да получават по 2000 долара (3200 лв. по сегашния курс) на месец пожизнено”, казва Боян Радев. За двете си олимпийски титли му се полагат 1800 лв. бонус месечно според последната разпоредба на кабинета. Пари, които му стигат за следобедното уиски и за сносен живот, прибавени към пенсията на офицер от разузнаването – тя е около 700 лева.

Мнозина подценяват Боян Радев, защото бил селянин и каруцар по произход. Всъщност, той се оказва най-големият финансов мозък в родния спорт. В България, където е невъзможно човек да стане милионер от спорт и е малко вероятно да го направи от друг бизнес, бившият миньор намира начин да осребри името си.

Като трикратен носител на наградата Спортист на годината, към която подаряват ценна картина, той започва да прави първата частна художествена колекция в страната. Купува творбите на старите майстори през 70-те години, когато никой не ги търси, а платната, подписани Майстора, Обрешков, Златю струват по 200-400 лева.

Когато взема една картина обаче, интелектуалците често му подаряват и втора, и трета, защото за тях е гордост да бъдат приятели с първия българин, станал двукратен олимпийски шампион.

„Тогава всички купуваха розови плочки и клозети и ми се чудеха на акъла какво ще ги правя тези картини. После с демокрацията стойността на картините стана десетки хиляди долара парчето и вече не ми се чудеха”, усмихва се под мустак философът с четвърти клас образование.

Боян печели златния медал на игрите в Токио през 1964 г. и на тези в Мексико през 1968 г. в класическата борба – категория до 97 кг.

И додсега помни какво е направил с парите от втория си шампионски пояс. Премията от 500 долара – тогава един мерцедес струва 2000 в зелено, към която прибавя заем от още толкова от колегата си олимпийски шампион Петър Киров и сума от печалба на покер, му стига да си купи „на черно” масленозелен „Форд Мустанг Гранде”.

По онова време в България колите са само руски и са рядкост. Борецът много се набива на очи и държавата откупува колата, която е пратена в наша дипломатическа мисия в чужбина.

Понеже е любимец на Тодор Живков му дават бонус във вид на Мерцедес. Говори се, че само двама от фаворитите на Първия са възнаградени с такъв автомобил, какъвто имат само министрите и членовете на Политбюро, считан за върха на сладоледа по времето на Тато.