Чудно е защо съвременните ни държавници предпочитат, когато отдъхват в морската резиденция Евксиноград да спят не в царския дворец, а в изграденото от Тодор Живков т.нар. Слънчево бунгало. Все едно да имаш Мерцедес, но да караш Лада. Или хайде – Волга.

Историята на най-европейското кътче на България, където попадне ли човек се чувства като на френската Ривиера е 700-годишна. Всъщност, за едно бройка оттук е щяла да почне първата ни европейска интеграция. Съвсем без майтап.

При западно ориентирания цар Иван Александър търговците от Генуа, които търсят нови и нови територии за бизнеса си в конкуренция с венецианците, хитрите италианци предлагат да вземат под свое управление няколко пристанища на Черно море. Най-много искат рибарското селце, което се намира на мястото на сегашната резиденция с нейната 3-километрова плажна ивица северно от Варна. Така през 30-те години на 14-и век – половин век преди да паднем под турско робство, генуезците си правят пристанище и квартал, наречен Кастрици. По-късно там е издигната и крепост, която присъства на западноевропейските морски карти чак до 18-и век. Стената на укреплението е издигната от полския крал Владислав III, когото наричаме Варненчик. През 1444 г. неговите кръстоносци я посторяват и дават името Макрополис – Големият град.

По време на Възраждането пак в тези земи възниква манастирът Свети Димитър. Именно на гости в него пристига първият български владетел след Освобождението княз Батенберг. Немецът, чиято кръв тече във вените на принц Чарлз и Уилиам чрез татко им – съпруга на английската кралица Филип, се влюбва в красивото кътче на своето княжество. И веднага възлага на своя дворцов архитект да му построи лятна вила на брега. Строежът започва през 1881 г. под кодовото име „Сандрово”, което днес носи сградата, предпочитана за настаняване на охраната в съвременната правителствена резиденция.

От 4 до 22 август 1880 г. княз Александър І пристига във Варна. Тогава е лансирана идеята Варна да се превърне в лятна столица на княжеството. Александър Батенберг пристига в града, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира Св. Димитър. През цялото му пребиваване обществения живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани пък се оплакват официално на княз Александър І, че са репресирани от българите. През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира Св. Димитър. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение "да се отстъпи празно място или се купи такова за палат". През януари 1882 г. Министерският съвет взема решение манастирът Св. Димитър да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец. Батемберг до завършването му през 1885 г. летува в старата сграда на манастира.

Дворецът на практика е завършен от наследника на Батенберг на трона – влюбения в архитектурата, изкуството и церемониала княз Батенберг. Неговата първа съпруга Мария Луиза Бурбон Пармска дава на резиденцията името Евксиноград. Кръщава я на старото название на Черно море – Евксински понт. Което означава негостоприемен поради много мъртви вълнения в малкото и почти езерно по география море. Старият манастир, използван за лятна резиденция от скромния Батенберг не е достатъчен за размаха на твореца Фердинанд. Той иска да си устрои Европа в изостанала България. Превръща някогашната света обител в мини дворец „Тунела” и се заема със строителство на истинско шато като почит към неговия дядо Луи Филип – Кралят гражданин, който управлява велика Франция през 19-и век. Интересен факт е, че също като Кобургите, и Батенбергите не се шегуват с имотите. Когато княз Александър абдикира, владетелят продава терена на държавата за 1,4 млн. златни лева.

Това е умопомрачителна сума за онова време. Но проектът на Фердинанд е грандиозен и той не търпи парите да бъдат фактор, който да му попречи да реализира плановете си.

Първата му работа е да уволни архитекта и озеленителя на двореца. Немският паркостроител и придворен градинар на нидерландския крал Карл Едуард Петцолд е заменен от френски спецове.

Първоначалният проект за главната сграда на новия дворец Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер, който като придворен строител на Батенберг прави и модерната необарокова сграда на софийския дворец на жълтите павета, който преобразява невзрачния конак. Фердинанд го сменя, защото иска повече изисканост в стила - фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула. Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на българина арх. Никола Лазаров през 90-те години на 19 в. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикалната зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво в Лондон, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии в големия салон, наричан още приемна зала, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд І. Слънчевият часовник пък е личен дар от лелята на Фердинанд – легендарната британска кралица Виктория – най-долго управлявалият империята владетел.

За да бъде напълно автентично всичко, Фердинанд нарежда да се пренесе от Франция част от замъка Сент Клу и да се вдигне наново в Евксиноград. Получава се наистина уникален и фантастичен ансамбъл. Всеки гост оттогава и до днес – вече повече от век, смайва и омагьосва всеки гост. И го кара да се влюби в Евксиноград, както прави втората съпруга на Фердинанд. Елеонора прекарва по цяло лято в красивото райско кътче и – каква съдба, точно тук склопява очи на 12 септември 1917 г., като по този начин си спестява унижението от абдикацията на съпруга й година по-късно.