Срещите без вратовръзки, които дойдоха на мода в световната политика едва през последните години, отдавна са специалитет в двореца и приказния парк на нашата резиденция Евксиноград. По време на соца на това място лидери от близо и далеч пристигат да водят тайни преговори под формата на „почивка” на българския бряг.

Дворецът Евксиноград е един от първите национализирани имоти в България. Това става още през 1946 г., когато той е отнет от царското семейство. Интересно е, че и до днес Симеон и сестра му Мария Луиза никога не са изявявали претенции за този дворец. А това е странно като се има предвид, че желят да си върнат всички останали. Дали е възможно на изпроводяк от България при изгонването им царица Йоанна и децата й да са получили някой и друг лев – защо не милион, като компенсация? Тази тайна едва ли някога ще бъде разгадана.

Вероятно истината е била известна на национализиралия Евксиноград Кимон Георгиев – бивш царски офицер, автор на два преврата и премиер и при Кобургите, и при БКП.

Една от първите стъпки при смяната на властта е от „дворец” да бъде дадена титлата „резиденция” на Евксиноград. Успоредно с това обаче е бутнат параклисът Св. Димитър – последната следа от някогашния манастир, заграбен от княз Батенберг.

Както вече знаем от историята, после манастирът е игнориран от Фердинанд, наследен от Борис и запечатан от комунистическата власт.

В началото Георги Димитров няма време да почива на морето, Вълко Червенков е твърде зает да строи пътища и предприятия, така че чак Тодор Живков се сеща за Евксиноград. Хитрият политик решава, че това е идеална база за осъществяване на мечтите му за въртене на международни интриги и в резултат на това – връщането на България на картата на света.

Страната ни е братска на СССР, но поддържа приятелски отношения със западни държави като Германия, Франция, Австрия. Идеята е под формата на почивки, в Евксиноград да се срещат на тайни разговори хора от соцлагера и лидери отвъд Стената.

Подобен род дипломация особено силно играе роля и при балансирането на отношенията на Балканите, особено в най-тежкия период на отношенията между Гърция и Турция покрай Кипър през 70-те и 80-те години. В Евксиноград се събират и шефовете на партии от тогавашните държави от Варшавския договор и зависими режими от Третия свят, които бистрят интригите в на вид монолитния блок, който обаче вътрешно е раздиран от всякакви финансови и икономически противостояния.

За да има база за подобни срещи, се предприема строителство или надграждане на вили в рамките на парка на „Евксиноград”. Бившият манастир и първа резиденция е преустроена като висококласен хотел, наречен Тунела” Фердинандовият дворец е разделен на апартаменти. Появяват се вилите Манастира, Кипарис, Чинар, дори и бунгала, снабдени със сауни. Създадена е и цяла спортна инфраструктура, за да могат остаряващите социалистически лидери да поддържат здравословен начин на живот. В смисъл – да топят калориите от дългите обеди и вечери с физическа активност сред зеленината на парка.