31-годишният бивш капитан на националния отбор, който дойде с мениджъра си Емил Данчев, застана пред журналистите със същия костюм от съдбовната си пресконференция преди 2 години. 19' публикува със съкращения всичко, което каза Бербо за държавния тим, напускането на Манчестър Юнайтед, отношенията си със Сър Алекс и трансфера си във Фулъм.       

- Завръщаш ли се в националния отбор?

- Нали сте се събрали уж за Фулъм, дай накрая ще го говорим, запази си въпроса. (следва кратка пауза) Нещата не са винаги толкова прости, колкото изглеждат. Като оставим настрана нещата, които се случиха в последните няколко дни, времето, което измина от назначаването на Любослав Пенев като треньор на България, той направи всичко възможно, за да се видим, да говорим. Видяхме се като приятели и хора. Човекът единствен от всички ме желаеше в отбора си. Говорихме, обсъждахме, надълго и нашироко. Изборът, който съм направил и преди, си остава.

Дали ще преча или ще помагам на отбора...2 години са доста дълъг период, в който не съм бил в отбора, имам определени навици. Някак си не се връзват нещата, времето ми отминава. Време е да търсите някой друг, за който да се пише за него, за изявите му извън и на терена. Надявам се да го намерите. Аз гледам мачовете, пак ще ги гледам и сигурно ще ми се потят ръцете. Знам, че ще се справят момчетата без мен, убеден съм, говорихме с Любо надълго и широко. Бях му казал, че има голяма вероятност да си променя мнението. Снощи се видяхме за последно, обясних му нещата. Ако беше треньор за клубен отбор, бих играл с голямо удоволствие за него. Мога да желая само успех.

- Как избра Фулъм и той не е ли прекалено малък отбор?

- Някак си отвътре ми подсказа. На теб може да ти се струва малък отбор, аз обаче познавам себе си, знам си качествата, реалист човек съм. Може би не съм същият човек отпреди 2 години,
не съм играл дълго време. Трябва ми още време да се адаптирам, да свикна с игровия ритъм. Много неща се случиха в последните няколко дни, станахте явни свидетели, на всичко, което се разви. Никога не съм казвал “да”, на който и да е отбор.

Лично те не са чули от мен: “Да идвам, започвам да играя за вас.” Казах на Фулъм впоследствие, но на другите два отбора, които започнаха да пищят, никога не съм казал, че ще отида при тях и ще играя за тях. Няма такова нещо. Това, че някой интерпретира думите по свой начин, е друг въпрос, или пък, че аз не съм сбъднал желанието на някой да ме види на дадено място, за да се облажи, е друг проблем. Аз избирам къде да играя, нямам шеф, прецених, че това е най-правилното място за мен, моето семейство и отивам там. Другото какво ме интересува?

- Според Фиорентина ти си некоректен човек. Имало ли е некоректност?

- Ама чакайте, искам да ги питате, казвал ли съм на някого, че отивам да играя при тях. Да, ние тръгнахме и решихме да видим, дали там е хубаво. Решихме да вдигнем малко смут, вие не сте ли правили смут?! Едни се бият по кръчми, други спят с някого, а аз правя нещата около футбола, за да ви е интересно. Утре като ме няма, за кого ще пишете и ще се събирате толкова хора. Колко футболисти има, които казват в последния момент “не”. В последния момент се появи още един отбор и каза: “Ела при нас!” Появи се човек, когото много уважавам, за мен е важно да играя футбол, да се наслаждавам на играта. Това, което съм искал, съм го постигнал. Нищо не се знае, аз съм на 31 години в момента, пак може да се случат големи неща. Но сега съм щастлив, в мир със себе си и нямам никакви проблеми.

Това обаче от Италия да ме изкарват некоректен, не ме интересува, каквото искат да мислят. Нито ми е близък, нито ми е някакъв. Решихме да ги вдигнем под пара. В един момент звъни втори отбор, трети, пети. Това е стрес. В един момент се объркваш. Аз съм човешко същество. Започваш да се колебаеш. Решихме да се правим на интересни, това може би ни беше грешката.

- Каква равносметка си правиш от престоя в Юнайтед и как ще се почувстваш, когато излезеш срещу тях?

- Нямам проблеми, тези неща съм ги претръпнал, няма да ми е за първи път да играя срещу бивш отбор. Тръгнах си след една година, в която не взех участие в мачовете. Кофти ми беше, не мисля, че съм го заслужил, след като станах голмайстор. Но е решение на треньора. Обясни ми, че играта се променя, ще залага на различни тактики и ще стана излишен. Трудно го приех, опитах се да се преборя за мястото си, но не се получиха нещата. Като си сметна головете няма от какво да се срамувам, станах шампион, голмайстор. В Манчестър Юнайтед стигнах най-високото ниво. Накрая си взех довиждане с хората и така.

- Със Сър Алекс раздели ли се?

- Не, нямах възможност, не е болка за умиране. Нещата стават бързо, не сте част от кухнята и не знаете как става. Понякога нямаш възможност да се срещнеш с човека. Дори и несъзнателно се получават нещата. Дори не успях да се разделя с част от съотборниците си. На другия ден не знаеш къде си, неща, които са напълно нормални. Ще видим, може да си пратим по едно писмо.

- Защо не си тръгна от Манчестър Юнайтед след финала за Шампионската лига?

- Сигурно трябваше, не го бях заслужил. След финала и лятото отидох да говоря с него (б.р. – има предвид Сър Алекс). Казах: “Бос, трябвам ли ти, нужен ли съм на отбора? Не ми обяснявай защо не си ме пуснал да играя на финала, нужен ли съм, защото искам да играя?” Той ми каза: “Нужен си, искам да останеш. Бори се за мястото си. Ако заслужаваш, ще играеш. Останах, борих се, играх 10-12 мача, вкарах 9 гола, мисля, че не се справих лошо.

- След тази гавра защо не си тръгна?

- Аз отидох при треньора, каза ми, че ще разчита на мен. Имаше някаква надежда, че ще се боря за титулярното място и той ще осъзнае грешката си, че не ме е пуснал. Не се получи, може би е трябвало да си тръгна, но е свършило...Ходих 10-15 пъти при него, ще ми тегли една майна накрая. Не може постоянно да ходя и да хленча. Разумно обяснение не получих.

- Идва другото обяснение, че си останал заради заплатата?

- Когато отидох там, направи ли ви впечатление, направих така, че дори намалих парите, за да подпиша? Само и само, за да отида в Манчестър Юнайтед.

- С какви впечатления остана от Сър Алекс?

- Може да има някакво разочарование, нормално. Най-вече като треньор - успехите му говорят. Най-великият треньор на света, видях от първо лице какво е да си до него. От друга страна той загуби моето уважение заради начина, по който се отнесе. Не съм заслужил такова отношение, казах му го под някаква форма. Дали той е останал с добро впечатление, трябва да питате него. Но останах леко разочарован като човек.