Ирина Чмихова е живата легенда на българската естрада. Родена е на 5 април 1930 в Пловдив, в семейство на руснак и българка.  След като завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, отива по разпределение в димитровградския театър, защото родителите й живеят в Пловдив. Но се явява на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство в зала "България" и й предлагат щатна работа в "Концертна дирекция".
 
Има изнесени над 1200 самостоятелни концерта у нас и по света. Руската публика и критика я наричат „царицата на руския романс”. Наскоро певицата стана жертва на измама от менте журналисти. Тя даде откровено интервю за живота си, кариерата си и другите певици, които е срещала през своя път пред ШОУ.

- Госпожо Чмихова. вие сте помогнали на Лили Иванова в началото. Как точно се случи?
 

-  В "Концертна дирекция" Лидия Станчева отговаряше за нас. Тя беше решила да лансира Лили. По-късно им стана кума с Ванчо /Иван/ Пеев. Именно тя ме помоли да взема Лили Иванова с мен на турне в Румъния. Тя имаше голям успех. Но все я гледахме, че ходи със синини. Викам си: "Какво става с това момиче?!" Пътувах с мъжа си тогава и не бях в течение. Седим обаче на закуска една сутрин в ресторанта и изведнъж тича жената, която чисти стаитехи вика: "Нали вие сте българите от София?! Елате, защото вашата певица я бият!" Извиках: "Как така ще я бият?!" Мъжът ми също скочи, тръгнахме към стаята й. Гледаме го Здравко /Радоев / излиза. Нахвърлихме се срещу него: "Защо ти тормозиш Лили?!"
 
А той: "Ами, защото не иска да учи песните, не ще да пее! Трябва да седне да учи песните!" Казвам му: "Сутринта от 8 ли трябва да почне да пее?!" -  " Да, тя е длъжна да учи песните!"
Той като ръководител на оркестъра ли я командваше, или просто защото бяха гаджета - не знам! Вика:"Не ще я бия, ами ще я утрепа от бой, аконе учи песните!"
 
Мъжът ми тогава много се ядоса и вика: "Слушай, момченце, ако още веднъж разбера, че тормозиш Лили, да знаеш, че аз ще те бия! Няма да я закачаш, няма да вдигаш ръка срещу нея!" Почуках на вратата на Лили. Тя не ми отвори, нито ми отговори. С това се приключи.
 
Здравко Радоев тормозеше Лили да пее като Рита Павоне. В автобуса като пътувахме, те седяха два реда зад нас, той през цялото време я караше да пее ТОЧНО като Рита Павоне нейните песни! "Така ще ги пееш!" - викаше с наставнически тон! Тя се мъчеше да му се противопостави: "Здравко, не мога така да ги пея и не искам така!" А той: "Така ще ги пееш, така те познават хората!
 
Срещнах го преди години на едно събиране на естрадните изпълнители. Той се направи, че не ме вижда! И аз се направих, че не го виждам! Не ми е беше приятен! Той по начало беше много неприятен! С това поведедение към Лили. Каква му е тя?! Хайде, гаджета! И  какво от това?! И мъжът ми не ми даваше да имам взимане -даване с него!
 
Всичките мъже на Лили я тъпчеха, всички я унижаваха по някакъв начин! Може би само Чочо Владовски се отнасяше добре с нея. Ванко /Иван Пеев/ и той като се напиеше, не знаеше какво прави.
 
Всеки със съдбата си в края на краищата... Не знам защо все такива мъже й се падаха иа нея.
 
Но можем да говорим за нея каквото си искаме, но никой не може да се сравни с нея по професионализъм! Всяка буквичка я изяжда, знае какво иска от всеки музикант от оркестъра си, от изпълнението си - въпреки че не е учила нищо, което да й даде основа!

- Лили Иванова от Вас ли взе песента „Камино”, която стана една от емблемите й?
 
- В Кубрат веднъж имах концерт, от толкова години само веднъж ме изпратиха там. Тогава точно бях започнала да пея "Камино". По време на паузата пристига едно мъничко момиченце с вирната главичка. Казва ми: "Добър ден! Аз се казвам Лили Иванова!" Директорът на читалището, който я придружаваше, ми вика: Това е нашата надежда! Много е музикална, много хубаво пее! Надяваме се един ден да стане като вас!"
 
Тогава Лили се обърна към мен: "Искам да ми дадете песента "Камино", много ми харесва!" Казвам й: "Вижте какво, песента ми е нова, и аз още не съм свикнала с нея! Сега концертът ми продължава, нямам време да ви я пиша! Оставете си адреса, като се върна в София, ще ви я изпратя!" Като излязох на сцената, видях, че едно момче записва с микрофон на втория ред. Помислих си: "Сигурно записват концерта ми, за да си вземе тя песните, които й трябват!" Не изпитах капка завист, не съм такъв човек...
 
Когато се върнах в София след турнето, просто забравих да й изпратя песента. По-късно намерих на дъното на някаква чанта листче с нейното име. Викам си: "Тая пък коя е? Лили Иванова някаква... О, и от Кубрат! Тогава си спомних за момиченцето...
Между другото след месец- два ми казаха, че някаква Лили Иванова от Кубрат се явила с песента Кмино в Концертна дирекция на прослушване и я одобрили. Сетих се за онова момиче, и помислих, че сигурно е тя - не можеше да е съвпадение - хем Лили Иванова, хем от Кубрат! Само то ще е!
 
После разбрах от нейно интервю, че твърди, че  не ми я е откраднала, а нейни приятели са й записали целия ми концерт и казали: "Бъди спокойна, имаш не само "Камино', а и всичките й други песни".