Това е синът на Владимир Живков, който като наследник по бащина линия носи не само първото, но и последното име на дъргжавния глава. По ирония на съдбата най-малкият Тошко е роден баш на 10 ноември, но през 1979 г. Ала това е тема на друг разговор...
Тодор Славков по волята на баща си и по собствено желание започва да тренира усилено ски, в което апропо постига нелоши резултати. Малкият е вдъхновен от големите успехи на единственаа ни световна звезда в алпийските ски. Петър Попангелов не само е най-добрият слаломист на планетата, редом с легендарния Стенмарк и не по-малко големия Жирардели, но успехите му дават възможност България да домакинства и на Световната купа.
Иван Славков, наред с това състезание е двигател и на идеята София да стане олимпийска столица, което за една бройка не става през 1992 г. и 1994 г. след международни заговори. Той иска както синът му, така и цялото младо поколение на страната да бъдат възпитани на смелост и дисциплина от спорта, ала не от типичните хамалски разновидности като щангите и борбата, а от по-аристократични като ските и тениса. Може би фактор в това отношение са и приятелите на бохема. В тази мъжка свита Малък Тошко израства като момче без майка. Тя е съставена главно от бивши състезатели. Сред тях скиорът е Сашо Диков, а партньорите по тенис на олимпийския шеф са няколко, сред които и Петър Михнев, за когото се омъжва Маргарита Димитрова, лансирана от Батето за тв звезда.

 

Познал сладкия живот на световния елит покрай членството си в Международния олимпийски комитет, където другите представители са принцове и принцеси, Славков не вижда бъдеще за сина си в България. Той е наясно, че Тодор Живков всеки момент може да падне от власт, включително и по чисто биологически причини. А разправата с него и приятелите на Людмила, която настъпва след нейния край, както усеща ще се види на неговите близки като мечта. Надушва, че Луканов и другите жадни за власт партийци вече са се настървили срещу такива като него. Идването на Горбачов в Кремъл и катастрофата на СССР, която не може да бъде прикрита го карат да прати сина си да учи икономика в Швейцария с думите:
 "Коленете ти ще счупя, дори ако само си помислиш да се връщаш!". Тежки думи от страна на благ човек като него. Дядото Живков трудно се разделя с внука си. Тошко си спомня, че от всичко той най-много обичал лова и умирал да му разправя разни лакардии и случки от гората, където го и водел. „ Каквото и да говоря, никой няма да ми повярва, но Тодор Живков ядеше качамак, боб, пълнени чушки, виждам изражението на лицето ти - трудно е днес някой да го повярва. Вярно, имаше готвач, сервитьор, обслужващ персонал от десетки хора около него, но той си беше такъв човек - без претенции”.
Единственото сериозно, с което той иска да бъдат наясно внуците му още от деца е, че службите ги подслушват постоянно.

За да бъде по-картинно обяснението за децата, Живков им разказва, че „телефоните ни са на слушалки, че навсякъде в къщата има бръмбари”. Свикнал с чувството да бъде вечно наблюдаван, за Малък Тошко не е проблем години по-късно да участва във „ВИП Брадър”, но по тази тема ще четете в следващ епизод.

Внукът на Бай Тошо заминава за Швейцария преди „Голямата промяна” на Десети ноември и изкарва близо шест години в страната на банките. Живее в един апартамент в планината на близкия приятел на татко му Горан Такич, заради когото Славков години по-късно е свален от постовете си в БОК и МОК покрай разследване на британската телевизия ВВС.

Тодор Славков разбира за изключването на дядо му от Партията на 18 декември 1989 г. – малко повече от месец, след като с всички почести е свален от поста на партиен и 4 дни, след като го махат и като държавен ръководител. Два дни по-късно дори срещу него – 18-годишно момче започва отмъщение.

Стартира дело по обвинение в изнасилване. Българските власти обаче са безсилни да го доведат от Швейцария. Като сериозна страна тя пази правата на студента. Само че увлечението му по високите скорости – Формула 1 е неговият любим спорт, му изиграва лоша шега. Спират го за превишение на допустимия лимит за бързо каране. В страната на банките прошка за такова нарушение няма.

„Аз съм си виновен за ареста в Швейцария. Моите лудории нямат край. Карах мотор като луд и полицейска кола ме спря за превишена скорост. А от година и половина се криех в Швейцария. Бях обявен първо за национално, а после за международно издирване. Швейцарските власти ме арестуваха през 1994-а и добре, че ме арестуваха, защото веднъж завинаги тази история с изнасилването трябваше да приключи. Сега вече всичко е зад гърба ми и повече не се занимавам с нея. Иначе сигурно щях да се крия до ден днешен... Спомням си, когато ме екстрадираха от Швейцария в България - беше февруари 1995-а, на летището в София ме чакаха нашите барети. Още от затвора ме охраняваха швейцарските барети, все едно че прекарват Ескобар (прочут колумбийски наркобарон) до летището. Не знам какво са очаквали. А аз през цялото време, от първия миг на пребиваването ми в Швейцария, мечтаех да се върна в България”, разказва Тошко в свое интервю.

Защо го третират като престъпник и как с гръм и трясък се проваля обвинението срещу Славков на Мила Гешева – четете в утре сутринта.