Много е трудно, когато човек започне кариерата си от върха. В повечето случаи животът на ранно блесналите звезди е път надолу, прекъсван от спорадични временни проблясъци. Точно по този сценарий се развива и Христо Шопов , който тази седмица влезе в сериала Къде е Маги, където главен герой е вечният му съпреник още от времената на общото им изгряване с филма Вчера Георги Стайков.
 
24-годишният Христо е в четвърти курс на театралната академия, когато Иван Андонов го кани за главната роля на Иван в последната кинокласика на соца. Героят носи чертите на сценариста на Вчера Владо Даверов, плюс някои характеристки на негови съученици от ловешката английска гимназия, която оживява на екрана.
 
За напетия столичанин от известна фамилия филмът на е първи. Преди това още като момче и тийнейджър той вече е излизал пред камера. Все пак татко му е известен актьор - Наум Шопов, майка му също е актриса. Дядо му е основател на провинциален театър, а баба му е примадона на същата трупа. Сестрата на Христо също става актриса, каквато е и бъдещата му жена.
 
Вчера прави студента истинска звезда. Самият той описва невероятната истерия, която предизвиква образът му на як интелектуалец – нещо като дървено желязо, в празните глави на тогавашните девойки. Те го преследват навсякъде, а той гледа да се държи на положение.
 
Окупират дома му, тормозят го по телефона. Младият актьор не може и да си представи откъде му намират адреса и телефона. Побърквацията е пълна.

На гребена на триумфа във Вчера още следващата година му дават главна роля в друга продукция. Христо е на път да стане клише покрай участието в сходния по идея Маргарит и Маргарита. Тъпият замисъл на нарочно „пресетроечния” филм за младия бунтар и лошия соцначалник, които обичат една и съща девойка не успява да достигне чистосърдечния прием на Вчера.

Демокрацията оставя без работа мрачния секссимвол. Българското кино спира. Ролите са толкова спорадични, че от тях не може да се живее. Спасението е в зимерната театрална заплата. Цяла петилетка – от 1995 г. до 2000 г. настъпва пълна киносуша.
 
Изведнъж с Милениума в София се появява Дейвид Варод, наричан в началото на българското си приключение „пирата”. Като един от малкото български актьори, които могат да говорят английски, а освен това заради добрата си физическа форма пасват за сниманите от „Ню Имидж” по онова време второразредни екшъни за видео, някогашният любимец на нацията отново започва да играе пред камера.
 
Наред с филми като Питон 2, Делта Форс 4 и други бози, излизат и някои достойни продукции като Сивата зона. Без да блести, Христо явно прави впечатление на американците, защото получава не първостепенната, но не и съвсем епизодичната роля на Пилат Понтийски в „Страстите Христови”.

Българинът толкова навлиза в образа, че стига дотам да оправдава Пилат, който според него бил „принуден да осъди Христос”. Холивуд обаче, също като Москва, не вярва на сълзи.