Едва ли има нещо по-изумително от тази гледка. Защото хилядите хора, които носят учението на Петър Дънов дълбоко в сърцата си, живеят с любов всеки ден. Те изглеждат различно от всички останали – на лицата им винаги има блага усмивка, а в очите – особена, неземна светлина, пише в bulgariautre топрепортерът Светослава Тадаръкова.

Затова ожесточението, което се изля на годишното събрание в Пловдив в събота, беше шокиращо. Ръководство и опозиция влязоха в схватка на входа.

Там част от по-яките братя, приближени до управляващите, изпълняваха ролята на охрана, която бе решена на всичко, но да не допусне никой противник на правата линия да нахлуе. Стана ясно, че тези братя имат квалификация за това, защото преди 10 ноември са имали професионален допир с военни и спецслужби.  

- Защо не ни пускате? От какво ви е страх? Какво криете? Всеки от нас има право на информация! - викаха революционерите пред вратата. Те искаха да връчат декларация с искания, подписани от 108 братя и сестри.

Всъщност напрежението назря още през лятото, когато сегашното ръководство на Бялото братство прекрати всички допирни точки с опозицията.

"Революционерите" искаха многократно – с писма с обратни разписки, с опити за разговори по телефона и на публичните сбирки на дъновистите – да се смени съставът на управителния съвет и да се направи тотална ревизия, за проверка на дейността на детската градина "Бялото кокиче" и на издателството... Те обвиниха лидерите на Братството - Андрей Грива и Галя Герасимова във всички смъртни грехове, но най-вече в съмнителни сделки с цел печелене на много пари и безотчетност.

И тук стана нещо още по-шокиращо: Докато вън се блъскаха и крещяха, вътре в залата запяха една от най-хубавите песни на Учителя, наречена "Писмото". И едното, и другото - от отчаяние.

Парадоксално, но Петър Дънов пише това Писмо тъкмо по повод на въпроса дали Бялото братство трябва да има ръководство или не. Илия Илиев разказа как първите членове на братството се събрали веднъж и решили да изберат самия Дънов за свой шеф. Тогава Учителят отказал да отиде и им пратил легендарното Писмо. Според него Бялото братство е свободно сдружение от единомишленици и изобщо не трябва да има ръководство, камо ли началник, а още по-малко той...

Сега, на събранието на 12 януари, което ще остане вероятно историческо, опозиционерът Петър Капралов повтаряше, че според чл. 9 на Устава "всеки член на Общество Бяло братство има право да участва във всички форми на дейността му, да избира и да бъде избиран и да бъде информиран за дейността и финансовото състояние". Според него Учителят Петър Дънов е настоявал входът към братството да бъде отворен за всеки желаещ и заключената врата е извращение.

Добрина-Радостина Костадинова: "Домакинът" на Пловдивското Братство, Христо Ташев, замахна да ме удари, защото напирах да вляза в залата и в последния момент се въздържа само защото имаше камера".

Братята – охранители постоянно отключваха и заключваха вратата и заплашиха с полиция. Пламен Няголов, който е четвърто поколение дъновист и племенник на известния съратник на Учителя, брат Сава, отвърна яростно, че той има най-голямо право от всички да говори на събранието.

Според братята, запречили вратата и някои от управителния съвет, останали отвън, обаче, т.нар. опозиционери нямат право да присъстват, защото част от тях дори не са записани официално като членове в списъците на братството. От своя страна Петър Капралов и Васил Василев заявиха, че на практика списъци няма. Ако поискаш да те запишат, те могат и да не го изпълнят и изведнъж да се окаже, че не си член.

Последваха взаимни обвинения в насилие, което е недопустимо според морала на Учението.

Светослав Иванов – Момчилвойводов: "Имаше блъскане и бутане. По едно време страстите се нажежиха и можеше да се стигне до бой. Аз извадих спрея си с невропаралитичен газ в готовност да го употребя, ако се наложеше. Малко обстановката се поуспокои. Навън останаха няколко "братя" да пазят залата, а ръководителите се заключиха отвътре от страх да не нахълтаме. Тъй като имаше закъснели членове от ръководството, ние пък блокирахме коридора и не ги допускахме да влязат в залата. След малко повече от час, се постигна споразумение: Петър Капралов в 14 ч. да изложи нашите въпроси и искания, но да влезе сам. Освободихме коридора и се преместихме в нашата зала".

В крайна сметка Управителният съвет реши да пусне вътре един представител на бунтарите, който получи 10 минути да зададе въпросите си. Петър Капралов, който специално бе дошъл за събранието от Амстердам, направи този опит. Останалите залепиха уши на залостената врата, за да чуят как ще се развие "диалогът" вътре.