9 години строим АЕЦ "Козлодуй"

29 ноември 1999 година: „... господин Костов успя да отложи договореното от правителството на Беров затваряне на блокове от 1 до 4 през 1999 г, като отложи затварянето на 1-ви и 2-ри блокове за края на 2002 г.

Господин Костов заяви също така, че във връзка с актуализирането на енергийната стратегия, което ще приключи през 2002 година, България ще вземе решение, съгласувано с Комисията и отчитайки споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори, относно датите за окончателно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно. Господин Ферхойген заяви, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година”.

Този текст е взет от правителствената информационна служба на кабинета „Костов” като съобщение след срещата на тогавашния български премиер с комисаря по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген. Всички днешни обяснения са излишни на фона на тези ясни слова.

Въпросната среща слага началото на края на Първа атомна. А нейният старт е даден през 1965 г. На 19 август Политбюро на ЦК на БКП решава да поиска помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. През следващата година на 15 юли е подписана Спогодба за съвместно изграждане на АЕЦ. Подготвителният етап приключва през 1969 г.  На 14 октомври през онази година е направена първата копка на АЕЦ „Козлодуй”.  На 6 април 1970 г. започва строежът на ядрената централа.

Тя започва да работи  през 1974 г. През нея и следващата 1975 г. влизат в действие Първи и Втори реактор, които имат мощност по 440 мегавата. България явно е доволна от работата им, защото се решава да се правят и нови мощности.

1980 – 1982 г. са времето, когато стартират Трети и Четвърти блок. И това не е всичко. Тодор Живков е твърдо убеден, че в тази работа има хляб. Взема се решение да се пристъпи към реализирането на два големи 1000-мегаватови блока.

Въпреки финансовата криза след 1984-85 година правителството инвестира в новите мощности. Спирането на съветското финансиране за родната икономика не спира проекта и той се финансира със западно кредитиране. Но се построяват Пети и Шести блок.

Те са въведени в експлоатация на ръба на Голямата промяна. Това са годините 1988 – 1993 г. Реално при „избухването” на демокрацията общата инсталирана мощност на шестте енергоблока е 3760 MW. Работещата тогава икономика задъхва централата. Но тя успява да даде 46% от необходимата енергия на България. При това без да е достигнала своята пълна мощност. Анализ от 2007 г. показва, че коефициентът за използване на потенциала е едва 83,58 на сто.

Тази работа с потенциала не се харесва на доста държави, тъй като осигурява независимост и големи парични потоци на бедната страна. Западняците са притеснени и от случая в Чернобил на сходна по технологии централа, за който ще ви разкажем утре. Още през 1991 г. са ни изпратени експерти, които заявяват, че са загрижени по няколко точки.

Според тях се отбелязва липса на култура на безопасност, комбинирана с известни опасения за трудовата сигурност на работещите в централата. Според спецовете от Запад има слаба радиационна защита и липса на структурирано обучение на операторите, както и непълни оперативни процедури.

Рекет срещу важен заем за програмното правителство на Беров води до подписване на гадничко условие. България взема парите, но се задължава до 2002 г. да закрие всички малки блокове в Първа атомна, като междувременно инвестира много в модернизацията им и плаща щедро на консултанти от други ядрени държави, в чийто интерес очевидно не е доброто бъдеще на „Козлодуй”, за да ни напътстват с безценни съвети.

Тази работа е напомнена на правителството на Костов, което през 199 г., както вече се разбра подписва съкращаване на живота на 3-и блок с 2, а на четвърти – с 4 години. Срещу тази загуба на стотици милиони евро са предвидени компенсации, които обаче далеч не отговарят на полученото от нас.

През 2003 г. след нов натиск от ЕС, към който България се е устремила да стане член, е стартирана процедура за спиране на четирите реактора с мощност 440 MW, тъй като не отговарят на европейските стандарти за сигурност. През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Козлодуй“, а в началото на 2007 г. са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ все още работят. Мощностите затворени досега са 1760 MW, а работещите и в момента са 2000 MW.

Цената на АЕЦ-а е тайна. Част от нея е дар от братушките, а другата е дошла от бюджета на България. Във всеки случай централата е спечелила милиарди за хазната, въпреки че финансово често е използвана за касичка на управляващите от различни бои.